Майкъл Конъли - Блудна луна

— Да.

— Даже да го няма, не се безпокой. Поддържам форма и чета литературата. Ще се справя, Лио. Не се страхувай за това.

Той отново я погледна над очилата си.

— Тогава какво се е случило, Кас? Защо чака толкова дълго, за да ми се обадиш? Вече си мислех, че никога вече няма да те видя.

— Не зная, Лио. Отначало си мислех, че ще успея да заживея нов живот, нали разбираш?

Той кимна.

— Искала си да влезеш в правия път. Но не са ти позволили.

— Един ден всичко се промени.

— Е, добре дошла. Можем да те използваме на наша страна.

Лио се усмихна. Каси поклати глава.

— Това ще ми е за последен път. Сериозно. После ще изчезна.

Той кимна и сведе очи към жълтия лист с бележките си.

— Е, този удар би трябвало да ти позволи да направиш каквото искаш.

— Надявам се. Говори ли за паспортите?

— Да. Казаха ми, че са ги пратили. Довечера ще проверя кутията. Обичам да ходя късно, когато гишето е затворено.

— Добре. Благодаря ти.

— Няма проблем. Искам да постигнеш целта си, Каси.

Тя взе парите и се изправи.

— Най-добре да се задействам, щом ударът ще е утре. Трябва да…

— Почакай. Има още нещо. Важно е.

Лио побутна чинията си настрани, макар че не бе изял втората си филийка, и извади от задния джоб на панталона си дебел бележник. Свали ластичето, което го придържаше, и го отвори на страница, отбелязана с розова лепенка. Каси видя, че е календар на текущия месец. Много от дните бяха запълнени с тайния шифър на Лио. Той прокара пръст надолу и откри каквото търсеше. После заговори, без да вдига очи:

— Искам да ми изпълниш едно желание, докато си там.

— Какво?

— Първо ми обещай, че ще го изпълниш.

— Няма да ти обещая нищо преди да ми кажеш за какво се отнася.

— Добре, слушай. Каквото и да правиш, каквото и да се случи, не влизай в стаята на онзи тип между три и двайсет и две и три и трийсет и осем в сряда срещу четвъртък през нощта. Става ли? Запиши си, ако мислиш, че ще забравиш.

На лицето й се изписа смутена усмивка.

— За какво говориш?

— Тогава има странстваща луна.

— Странстваща луна?!

— Казвай й още и „блудна“. Това е моят астрологически календар. Нали ти показах книгите в кабинета си.

— Ясно. И какво означава „странстваща луна“?

— Това е астрологическа ситуация. Виждаш ли, докато се придвижва от един дом на друг по съзвездията, понякога луната не е в нито един от тях. Това се нарича „странстваща луна“. И както казах, през онези… хм, шестнайсет минути в сряда срещу четвъртък през нощта има странстваща луна. От три и двайсет и две до три и трийсет и осем.

Той затвори календара и го повдигна така, сякаш е нещо свещено.

— И какво от това?

— Блудната луна носи лош късмет, Кас. Тогава може да се случи всичко. Просто недей да влизаш в стаята през това време.

Изглеждаше съвсем искрен. Лио винаги искрено вярваше във всичко, в каквото решеше да повярва.

— Няма да е лесно — отвърна тя. — Зависи от това кога си легне обектът. Трябва да спи поне два часа, за да съм сигурна.

— Тогава влез след блудната луна. Не се майтапя, Кас. Знаеш ли, че Линкълн, Маккинли 3 3 Уйлям Маккинли (1843–1901) — 25-тият президент на САЩ. — Бел. пр. и Кенеди са положили президентска клетва в такива периоди? И тримата. И виж какво се е случило с тях. Клинтън също, а след цялата оная гадост, на която го подложиха, все едно че са го убили.

Той сериозно кимна и отново повдигна календара, сякаш с него доказваше думите си. Горещата му убеденост трогна Каси. Навярно защото самата тя вече не вярваше в нищо.

— Истина е — продължи Лио. — Можеш да провериш за всяка дата.

Каси се приближи до масата и се пресегна към бележника, но после отдръпна ръка. Искаше й се да попита нещо, но не знаеше дали иска да чуе отговора.

Лио прочете мислите й и кимна.

— Да — рече той. — Проверих. Онази нощ преди шест години Макс също е имал блудна луна.

На вратата Лио й пожела късмет и се сбогува. На стъпалата пред входа Каси се поколеба. Разговорът за блудната луна и Макс я изпълваше с мрачни предчувствия. Тя потръпна.

— Какво има?

— Спомняш ли си за Макс, Лио?

Той не отговори веднага. Прекрачи прага и погледна нагоре към нощното небе. Луната бе бледа и висеше като яйце.

— След два дни ще има пълнолуние.

Лио сведе очи към Каси.

— Не минава нито ден, без да си помисля за него. Нито ден.

Тя кимна.

— Много ми липсва, Лио.

— И на мен, Кас. Така че внимавай във Вегас. Не искам да те изгубя така.