Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Стигна до коридора и надникна през пролуката на открехнатата врата към камерата, която се въртеше от ляво на дясно. През стъклото на стаята за медицинските сестри видя една сестра навела глава да пише нещо в някакви документи. Когато камерата се завъртя надясно и единственото й око се загледа за миг в тази посока, Трапера Джон се плъзна тихо през коридора и достигна бързо стая 114. Влезе. Чуваше собственото си дишане по-силно от жуженето на апаратурата за поддържане на живота. Не отричаше присъствието на силна възбуда у себе си при такива моменти. Не чувстваше и най-малка жалост от беззащитността на Анна. Хората получават това, което заслужават. То не беше за Анна Дюит, а за нейния баща.

Отиде право от другата страна на огромното легло, отпусна се на едно коляно и се пъхна зад емайлираната в синьо машина. Извади разгънатия кламер от джоба си и дръпна щепсела от контакта. За съвсем кратко машината издаде предупредителен сигнал. Промяната на издавания от нея звук качи рязко адреналина в организма му, но пръстите му не спряха да работят. Зави кламера около двата щифта на щепсела и с усилие го пъхна пак в контакта на стената. Малка синьо-бяла светкавица избухна с тих гръм от контакта и апаратурата в цялата стая изгасна и млъкна. Дръпна силно щепсела и върна в джоба си това, което беше останало от овъглената тел на кламера. Пъхна щепсела обратно в контакта и вдигна поглед към момичето.

Щеше да му е приятно да остане да погледа. Не беше по-различно, отколкото при другите жертви. Не съвсем. Но не можеше да разчита, че болничната мониторна мрежа е избухнала както трябва, и дори че въобще е избухнала. Ако се провалеше целият този опит, щеше да се върне пак.

Изчака отново камерата да се завърти, но тъкмо когато се канеше да отвори вратата за задната зала чу пред себе си гласове. Извърна се бързо и погледна през рамо. Настойчивата камера сега насочваше погледа си към него.

„Махайте се!“ — каза той със силен вътрешен глас на хората в коридора, които не се виждаха зад неотворената врата. Още веднъж погледна панически камерата, този път пряко в обектива. Гласовете отслабнаха и изчезнаха. Отвори леко вратата, да надникне. Чисто.

Изключи и тук светлината и бързо тръгна по коридора към своята свобода.

Един падна. Един оставаше.

… неочаквано критично положение: думите отекваха в главата на Дюит докато караше с главоломна скорост по виещата се магистрала номер 68. Беше оставил Еми и Брайър у Клеър. След проблема в аквариума вече не искаше да рискува с тях.

Коридорът на болницата му се стори дълъг като никога. Зави зад ъгъла и тръгна по коридора, на който беше вратата на болничната стая с неговата дъщеря. Големият часовник на стената показваше 2:20. Малка група медицински сестри се беше събрала до вратата на Анна. Дюит забави крачките си и почувства, че почти не може да пристъпи повече напред. Мъчителна болка се промъкна в гърдите му. Една от сестрите започна да плаче силно, когато го забеляза. Той напрегна усилия да продължи, но разстоянието между него и стаята отказваше да намалее.

Когато накрая влезе в стаята на Анна, първото нещо, което порази погледа му, беше тишината. Абсолютната тишина и неподвижност. Никакви звуци от електронни прибори. Въртящото се легло беше празно, чаршафите бяха изпомачкани. Чак тогава забеляза Анна — това, което можеше да се види от нея: кичур руса коса, надничащ под чист сух чаршаф върху болнична кушетка.

Отиде до нея, дръпна чаршафа и притисна буза до нейната. Познаваше тази температура: дъщеря му беше мъртва. Сълзи. Сложи голямата си ръка върху нейното мило лице и я притисна силно, започвайки да повтаря името й тихо, надявайки се че като по чудо тя може да се съживи.

— Анна… — едва дишаше той.

— Съжалявам, Джеймс — каза му доктор Джери Розънбърг отзад. Внимателна ръка докосна Дюит по рамото. — Странен, необясним случай. Или може би затова, Джеймс, че тук уредите работят с високо напрежение. Времето й беше дошло.

Дюит се обърна бързо с гневни и зачервени очи.

— Случват се такива нередности понякога… — каза лекарят.

— Нередности? — попита Дюит през сълзи.

— Пренапрежение на тока. Нещо такова — опита се да обясни лекарят, търсейки подходящи думи. — Нямаме предупредителна система за това.

— Пренапрежение на тока? — попита Дюит, побутна леко Розънбърг да се премести, премина край него и огледа мястото около леглото. Очите му — очите на съдебен следовател — огледаха всички проводници, циферблати, стрелки, стендове със син емайл, поставени на черни гумени колелца. Тук, върху девствено чистия под с изкуствено покритие със светли шарки, той забеляза малко парченце мръсотия — най-вероятно изсъхнала кал. Огледа я отблизо. Валеше дъжд, когато напуснаха аквариума. Побутна настрани монитор върху поставка с колелца. До основата й намери още кал. Знаеше, че болничните стаи се поддържат изрядно чисти. Защо имаше мръсотия? Извади щепсела от контакта. Стопени и после застинали метални капчици бяха осеяли щифтовете на контакта.