Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Не мога да следя неговите сметки. Съжалявам.

— Но той е бил лобист? Нали така?

— Само в най-неточния смисъл на думата. Беше упълномощен да се занимава с някои развлекателни прояви в Сакраменто. Най-вече с композитори на рок музика, за данъчната реформа, тяхното счетоводство и закона за авторските права. Обръщаше много внимание на застрахователните лихви, защото, както го разбирам, застраховките за отговорност били вече изтървани заради големите концерти, и поради това навреждали на индустрията на концертната музика на живо.

— Но нали не се е задълбочавал толкова много?

— Напротив. Моето мнение е, че Джон беше изключително много увлечен в този бизнес. Обичаше да се занимава с него в Лос Анжелис, в Холивуд и не толкова в Сакраменто. Обичаше да го гледат наред с големите имена в бизнеса, да седи в звукозаписни студия по време на сеанси за запис, да е на задната сцена по време на концерти. Един от рок групата, мисля че е най-точното определение за него. Малко по-голям на години, но все пак един от групата.

— Това като че ли може да означава и наркотици, нали?

Червенина се появи над ключиците й и започна да се изкачва от двете страни на шията й. Изчервяването обикновено е не много ценен признак за разследващия. Дюит нямаше много доверие в детектора на лъжата, но изчервяването рядко лъжеше.

— Мисля, че много от това се промени — каза тя, избягвайки хитро отговора.

— Телефонирах до областната клиника за наркомани. Ще ви изненада ли, че името на вашия братовчед присъства в някои списъци за такива? Наркотици, мисис Лафтън. Не е бил обвиняван, нито арестуван. Но е в техните списъци. Разбирате какво означава това… — почака малко. Цветът на морето се промени бавно като кожата на хамелеон. Като замъглеше мислено неговия образ в съзнанието си, то като че ли не се отличаваше от близкия пейзаж с преобладаващо зелено и все едно Дюит гледаше над върховете на дървета една безкрайна гора.

Тя отказа да коментира и се настани още по-стабилно на мястото си като модел, позиращ за своя портрет.

— Един от лозунгите за изборите тази година на Джеси Осбърн е за изработване на харта за решителна борба срещу наркотиците, нали?

— Да, Джеси винаги е била лидер в борбата срещу уличните наркотици. — Каза го, като че ли говореше на пресконференция.

— Джон имаше ли склонност към самоубийство?

— Не. Веднага ще кажа не. Та кой е склонен към самоубийство. Такива неща не се знаят, докато не станат, нали? Той живееше в един изкуствен свят. Музикалният бизнес е… различен. В някои отношения той беше маниакалнодепресивен. През последните няколко години никой не можеше да се приближи до него. Дори аз. А преди бяхме близки като брат и сестра.

— Пари?

— Неговата Немезида 2 2 Немезида, Немезис — в древногръцката митология богиня на заслужената съдба, справедливото наказание за прегрешения. (Бел.прев.) , боя се. Първоначално те бяха източника на отчуждаването му от Джеси.

— Семейство като Осбърн… искам да кажа, че са част от историята на Калифорния… предполагам, че има фамилни пари, нали? — попита той, оглеждайки се из стаята.

Тя се засмя изкуствено, с предсказуема увереност:

— Има, определено. Те обаче са резултат от работата на един чудесен юрист по разводите. (Присили Лафтъните на този свят никога не ги наричаха адвокати.) Моят съпруг се занимаваше с голяма търговия — каза го така, все едно е жена от Бостън: без р-то на търговия. — Всъщност, все още се занимава. — Ухили се като че ли доволна от себе си, обожавайки всяка секунда от живота си, всеки цент от него.

— Джон отрязан ли беше?

— Джон загуби доверието към него.

Започваше да действа на нервите му. Повечето й думи като че ли бяха предварително подготвени и като че ли четеше някакъв телетекст над главата му.

— Не открихме белег, по който да тръгнем към следа на самоубийство — каза Дюит. — Това ме притеснява. Имате ли представа къде е нощувал, преди да отиде там, където беше намерен? Оставал ли е някога при вас?

— Не, не е преспивал тук. Само ми се обади веднъж неотдавна. От Сийсайд. Поиска да ме види. Изминах целия път с колата си дотам, но да бяхте видели само мястото, където искаше да се срещнем! Повярвайте, дори не излязох от колата.

— Някой бар?

— Една долна дупка, по-скоро. Ужасна! Вътре с разни рокери.

— Спомняте ли си името на заведението?

— Името ли? — изкряка тя удивена. — Трябва да се майтапите.

— Кога беше това?

— Искате да кажете точно кога? Ох, Господи, преди около година.