Алън Кол - Стен

— Слушам, сър.

— След това, щом Вулкан въстане, аз официално ще бъда принуден да изпратя Имперската гвардия да възстанови реда. Естествено, ще бъде избран някой друг да оглави Компанията на мястото на Торесен.

Императорът взе някакво питие, отпи, намръщи се на вкуса му и го остави на масата. Отново погледна Махони и повдигна едната си вежда.

Махони отсечено отдаде чест, обърна се кръгом, отиде със строева стъпка до вратата и излезе. Императорът огледа замислено питието си. Да, той се беше погрижил за всичко. Сега беше ред на Махони.

Стен и останалите членове на екипа му се бяха събрали около масата за съвещания.

— И така — каза Махони, — с миналото на Стен на Вулкан този екип изглежда логичният избор за задачата. Що се отнася до самата задача, аз я виждам като програма от четири стъпки…

Стен дори не се поколеба, когато Махони ги бе попитал дали приемат доброволно участието си в мисията. Той имаше специална причина да го желае и дори останалите от екипа му да бяха отказали, щеше да намери някакъв начин да си пробие път.

Да. Много специална причина. Когато Махони бърникаше из мозъка му, беше пропуснал нещо. В папката. Не че имаше някаква причина да го забележи. Беше озаглавено: ЗОНА ЗА ЗАБАВЛЕНИЯ 26: РЕЗЮМЕ НА ДЕЙСТВИЯТА. Реда. Торесен бе заповядал неговото унищожение. И беше убил семейството на Стен.

Махони завърши, огледа членовете на екипа и очите му се спряха на Стен.

— Някакви въпроси?

— Не, сър — отвърна Стен. — Никакви въпроси.

Торесен беше доволен от себе си. Крачеше из градината и се спираше от време на време да се порадва на някое цвете. Имаше няколко дребни неразбории, но дотук всичко вървеше според плановете му. Вече не се безпокоеше от евентуалните заплахи от страна на Императора. Всички възможни пробойни за изтичане на информация бяха запушени. Дори малката дреболия с онова мигри Стен.

Стен беше мъртъв. В това Торесен беше абсолютно сигурен. Той току-що бе получил последната информация от своята свръзка на Първичния свят.

— Преодолях защитата на Гвардията — похвали му се Крокър. — Тъй че това е пряко от техния компютър.

— Какво означава то? — попита го баронът. — Освен че ще искаш да ме оскубеш още?

— Означава, че Стен е елиминиран със сигурност. Бил е убит по време на една много неприятна авария по време на учение. Една жена боец също е загинала.

Торесен се усмихна. Колко изгодно. Последният транш от хонорара на наемния убиец отпадаше.

— Добра работа. А какво откри във връзка с моите отношения с Императора?

— Тук сте изряден — каза Крокър. — Последния път, когато е имало оплакване — и то по незначителен повод, — Императорът е наложил лично порицание на оплакващата се страна. Заявил е, че не иска да се занимава с компромати към истински патриот като вас.

Торесен откъсна едно цвете. Помириса го. Виж, на последното изобщо не вярваше. Беше сигурен, че Императорът играе някаква игра. Но това не го притесняваше. Единственият начин, по който можеха да му играят, беше изчакването. А проект „Браво“ беше почти пред завършване.

Да, баронът имаше предостатъчно основания да е доволен.

Бръмбарът-влекач килна огромния балван в стоманената си хватка и го дръпна към другия. Айда, която се бореше с контролните клавиши изруга. Балваните се блъснаха. Стен и останалите се удариха във вътрешната скална стена. Последва нов силен тътен.

— Няма ли да го пуснеш това проклето нещо да тръгне? — изрева Стен на Айда. — Така ще ни направиш на соева кайма.

— Опитвам се — викна Айда и продължи да натиска клавишите.

Стен и останалите членове на екипа бяха в балвана. Всъщност той представляваше огромен кух къс скала, оформен отвън като миниатюрен звездолет. Само дето, разбира се, не разполагаше със собствен двигател. Осигуряваше им го влекачът. Поради което всички ругаеха Айда, докато тя се мъчеше да направлява рудния влекач.

— Вината не е моя — оплака се тя. — Проклетият бръмбар няма мозък колкото и на микроб.

— Недей обижда животинката — каза Алекс. — Ти май нямаш мозък… О! По дяволите, моме!

Айда им се ухили. Този път силният трус беше нарочен.

— Май е по-добре да си затворим устата — каза Стен — и да я оставим да кара.

Айда пак се наведе над клавишите. Най-сетне влекачът започна да откликва по-гладко на командите. Балванът до тях се отмести на по-безопасно разстояние. Двигателните дюзи на „бръмбара“ засвяткаха и те бавно се понесоха след него, към Вулкан.