Алън Кол - Стен

Стен поклати глава.

— Слушай. Сигурно има нещо общо с онази малка задача, на която те изпратих с твоите приятели.

— Но ние не донесохме нищо.

— Както ми се струва, някой смята, че си.

— Торесен?

— Сигурно.

— Но аз не…

— Обещавам ти, че няма да надничам в нищо друго освен в това, което ми трябва. Ще се съсредоточа само на последните няколко часа, в които бяхме на Вулкан.

Стен взе шишето от Махони, отпи и накрая каза:

— Добре.

Махони сложи ръка на рамото му и го поведе към вратата.

— Ела. Грависледът ни чака.

… Стен се измъкна от вентилацията в стената, с очи, приковани в гърба на патрула…

— Не — каза Махони. — Не е това.

Стен лежеше на операционната маса. Електроди, прикрепени към главата, ръцете и краката му, отвеждаха към малка стоманена кутия. Кутията захранваше компютърен екран.

Махони, Рюкор и облечен в бяло тех следяха екрана и видяха как Стен завлече патрула до вентилационната шахта и го натика в нея. Рюкор провери данните за жизнените функции на Стен на друг дисплей и даде знак на теха. Той натисна клавишите и на екрана се появиха нови картини.

… Стен и другите отрепи бяха пред вратата на Торесен. До него беше Бет. Тя измъкна от джоба си пластмасова пръчка. Опря я по средата на панела на вратата… Бет… Бет… Бет… Бет…

— Почакай! — извика Рюкор.

И техът задържа сондата. Образът на Бет замръзна на екрана. Рюкор се наведе над Стен и му инжектира транквилизатор. Тялото му се отпусна. Рюкор провери данните на медицинския компютър и махна на теха да продължи.

… И Стен пристъпи в жилището на Торесен… Бяха в друг свят… дружелюбна джунгла… само дето… Стен забеляза детектор на движение… скочи… ножът се заби в устройството…

— Почти сме на място — каза Махони. — Прескочи няколко минути напред.

… Документи и още документи се пръснаха от сейфа на Торесен… И Орон я получи — дебелата червена папка с етикет „ПРОЕКТ «БРАВО»“.

— Задръж — каза Махони. — Спри точно тук.

— Това ли търсеше? — попита Рюкор.

— Да.

— И искаш аз… ние… да напуснем?

— Да.

Рюкор даде сигнал на теха да я подкара.

— Следи жизнените му данни — предупреди го тя. — Дори ако само трепнат, веднага изключи сондата.

— Ще се оправя — каза Махони.

Рюкор неохотно напусна лабораторията заедно с теха. Махони се върна на сондата и започна да превключва.

Лицето на Орон се вкамени и папката се разпиля. Стен започна припряно да събира страниците, пръснати по пода. Дори не четеше това, което бе по тях, но умът му ги регистрираше като образи.

Махони се изруга наум, докато застопоряваше образа на всяка страница на екрана. Пръстите му тромаво зашариха по клавишите и той започна да сваля разпечатки от екрана. Скапаняк… през цялото време всичко беше било в мозъка на Стен!

Махони стоеше мирно пред Императора.

— АМ2 — прошепна Императорът. — Да. Да, напълно логично. Той вече може би е в състояние…

Вдигна глава към Махони, озадачен за миг, и добави:

— Свободно, полковник.

Махони зае стойка „свободно“.

— Ти ми съобщи фактите — каза Императорът. — Торесен, изглежда, е на ръба да създаде по изкуствен път Антиматерия Две. Това е проект „Браво“. Чудесно. Сега, какви са усещанията ти? Предположенията? Дори чиста интуиция.

— Империята съществува благодарение на Антиматерия Две — каза Махони. — Вие контролирате източника. Никой освен вас не знае къде е този източник. Следователно…

— Аз съм Императорът — каза Императорът. — АМ2 ме прави такъв. И тъй като съм с ума си, и тъй като съм… винаги, осигурявам абсолютна стабилност на галактиката.

— А Торесен смята, че може да ви измести — каза Махони.

Императорът поклати глава.

— Не. Подценяваш Торесен. Баронът е коварен човек. Ако успее да произведе АМ2 — което, между другото, никой не знае как да направи, дори и аз — това все пак ще е по-скъпо от онова, което мога да осигуря аз.

— Тогава каква е играта? — попита Махони.

— Вероятно изнудване — каза Императорът. — За него би било много по-евтино и по-изгодно да заплашва. Ако всеки знае как да произвежда АМ2, тогава от мен няма нужда. Разбира се, той не е достатъчно умен, за да разбере, че разпространението на това знание би означавало Империята да рухне. Което никой, дори самият Торесен, не желае. Но междувременно трябва да се подготвим Торесен изведнъж да поиска много висока цена за нещо.

— Което би било?

— Това няма значение — каза Императорът. — Така. Използвай екип на „Богомолка“. Първо, предизвикай бунт. Второ — да се залови Торесен… жив, нали разбираш?