Алън Кол - Стен

— По-добре да залегнем, иначе ще си гледаме собствената леш.

Всички се хвърлиха на земята.

Нов взрив и портите отхвърчаха настрани. Парчета желязо и греди се посипаха върху залегналите бойци.

— Тоя малко не съм го изчислил добре — промърмори Алекс.

Скочиха и затичаха към пустинята.

— Вие почакайте тук — нареди Са’фаил. — Моите хора наблюдават града. Ще слязат надолу да видят кой е толкова тъп, че да излезе извън Атлан без войници, които да го пазят.

Екипът автоматично зае кръгова отбрана, след което се примъкна зад скалите. Винетца измъкна от колана си манерка.

— Фал’иките са ви длъжници — заяви Са’фаил на Стен, след като отпи.

Стен погледна към Доктора. Беше негов ред. Мечокът пристъпи в средата и се завъртя на сто и осемдесет градуса. Мустачките му помръдваха леко.

Стен усети как напрежението се стопи. Автоматично всички — бойци и номади — почувстваха, че дребното същество е техният най-добър приятел. В това се състоеше механизмът за оцеляване на Доктора. Неговият вид всъщност бяха храбри ловци, които бяха унищожили почти напълно дивия живот на родния си свят. Мразеха всички, в това число се мразеха и един-друг, освен по време на половата си активност и в един кратък период, след като се роди мечето. Но излъчваха обич. Доверие. Горко на съществото, което имаше неблагоразумието да спре, за да се окъпе в добрите чувства, излъчвани от това дребно създание.

— Защо — бе попитал веднъж Стен, посред тренировките им в „Богомолка“ — не мразиш нас?

— Защото — отвърна му мрачно Доктора — ме убедиха. Постепенно ни убеждават всички. Обичам те, защото трябва да те обичам. Но това не означава, че трябва да те обичам.

Доктора се поклони на Са’фаил.

— Зачитаме ви, Са’фаил, като човек на честта, тъй както вашата раса е почетна.

— Ние, Фал’иките, сме си такива. Но ония градски боклуци… — Помощникът на Са’фаил се изплю в прахта.

— Предполагам — продължи Са’фаил, — че ни освободихте поради някаква причина.

— Наистина — отвърна Доктора. — Бихме искали да ни направите една услуга.

— Ваше е всичко, което Народът на Черните шатри може да предложи. Но първо трябва да уредим един дълг с К’рийя.

— Сигурно ще разберете — каза Доктора, — че и повече от един дълг може да бъде платен наведнъж.

В шатрата беше опушено, горещо и смърдеше. Защо, помисли си Стен, романтичният номад трябва да вони толкова? Никой от принцовете им, изглежда, не разполагаше с повече вода за къпане от съплеменниците си.

Той се ухили, като видя как Са’фаил пъха церемониално с шепа храна в устата на Доктора. „Дано успее да си издърпа навреме пръстите“ — помисли си Стен.

Но общо взето, всичко вървеше добре.

Той сърдечно потупа Винетца, която седеше до него. Мъжете от племето доста неохотно бяха удостоили Айда и Винетца с пълен статут като останалите членове на „Богомолка“. Помогна това, че една нощ Винетца бе нападната от трима нахалници от племето и пред свидетели беше убила и тримата само с четири удара.

Алекс го тупна по гърба.

— Аз ти давам това като знак на чест, момко мой.

Стен отвори уста да попита за какво става дума и Алекс му напъха хапката. Стен се насили и преглътна. Стомахът му изръмжа сърдито.

— Какво беше това?

— Оченце. От домашно животно.

Стен реши да преглътне още няколко пъти, за по-сигурно.

Шатрите се простираха на мили околовръст. Екипът от „Богомолка“ и придружителите им пристигнаха в дома на Са’фаил и веднага след това ездачи на дромове препуснаха навътре в пустинята. И племената се стекоха. На самия Са’фаил се беше наложило да впрегне цялото си красноречие, за да убеди анархистично настроените племена да го последват, и само непрестанните, гръмогласно произнасяни присъди все още сдържаха буйните номади заедно.

„Още един ден“ — замоли се Стен. Повече не му трябваше.

Стен и Винетца седяха чинно на една канара високо над черните шатри и наблюдаваха примигващите светлини на лагерните огньове. На няколко метра от тях крачеше часови.

— Утре — каза Стен. — Ако подейства… което е малко вероятно — какво правим?

— Вдигаме се от планетата — отвърна Винетца — и прекарваме цяла седмица във ваната. Търкаме си… ох, най-добре ще е да започнем с гърбовете.

Той се ухили, изгледа за миг часовоя, който гледаше настрана, и я целуна.

— А Атлан си остава пустиня и К’рийя се пекат на бавен огън.

— Искаш да кажеш, че ще е по-добре?

Стен кимна.

— Да стане по-зле ще е по-добре. Стен, любов моя, теб наистина ли те интересува какво точно ще стане тук?