Алън Кол - Стен

— Стреляме.

— Не, не. Няма да искате да ги застреляте.

— Искам да кажа… О, по дяволите! Давай нататък.

— Това, което може би ще се наложи да създадем, е някакъв свръхценностен образ. Някой, на когото да подражават.

— Не схванах.

— Има си хас. Слушайте, ще ви обясня…

Не се наложи да чакат дълго, за да включат плана на Доктора в действие. Айда се беше включила в компютърната система на Щаба на социопатрула, прикачи следящо устройство към нея и остави инструкции на корабния компютър да я събуди в подходящия момент.

Бяха заклещени здраво. Всички изходи бяха запушени и социопатрулът придвижваше подкрепления. Бандата отрепи беше голяма, въоръжена с тежки оръжия за борба с безредици и се подчиняваше с почти военна дисциплина на резките команди на водачката си.

— Вие тримата — зад онези сандъци. Ти и ти — там.

Чу се силно дрънчене — социопатрулът заблъска вратата на външния люк. Водачката се огледа. Това беше единственото, което можеше да направи. Само след няколко минути всички от бандата щяха да загинат. Тя зае позиция зад камарата сандъци и зачака.

Ново дрънчене и главната врата се взриви сред дъжд от метални парчетии. Крясъци на ранени. Водачката изстреля огнен залп към нахлуващите през прага силуети. Зад нея отекна разпокъсан огън — останалите от групата й стреляха. Безнадеждно. Патрулите настъпваха зад прикритието на огромен брониран щит.

Над главите им се чу вик:

— Залегни!

Водачката вдигна очи и видя как някой скача през вентилаторната шахта върху високата камара сандъци. Мъжът се озова зад настъпващия клин на социопатрулите. Тя вдигна оръжието си. Отново се чу вик:

— Залегни!

Тя се хвърли на пода, а Стен засипа патрулите с огнения порой на своя уилигън. Атакуващите се объркаха. Неколцина се опитаха да се обърнат и да отвърнат на огъня, но Стен сипеше огън отляво надясно и после — пак наляво. И само след миг всичко приключи и на пода лежаха двадесет мъртви социопатрули.

Стен скочи долу и пристъпи към отрепите. Те заизлизаха от скривалищата си, зашеметени. Едно от момчетата пристъпи предпазливо напред.

— Кой е водачът ви? — попита го Стен.

— Аз — чу се женски глас зад него.

Той се обърна към жената, излязла иззад сандъците… и замръзна.

Беше Бет.

Тя пропадаше. И пропадаше. И крещеше името на Стен. Всеки мускул по тялото й се бе напрегнал в очакване на сблъсъка. Дете, потъващо в своя кошмар.

А после дойде мекотата. Като падане върху мека възглавница, но тя продължи да пропада. А възглавницата постепенно започна да се втвърдява и тя стигна до… дъно? И бе отхвърлена нагоре, преобърна се, веднъж, два пъти. И запропада наново. По-бавно.

Докато накрая не се озова увиснала сред въздуха над огромна машина. Гравитационен асансьор на Маклийн, използван от работниците за вдигане на тежко оборудване през проходите.

Внимателно се смъкна от невидимата „възглавница“ и скочи на пода. Присви очи в мрака. Нищо. Извика Стен. Високо горе над нея се чуха звуци, после надолу се спусна лъч светлина. Някакъв патрул насочи оръжието да стреля към нея и тя скочи встрани. Изправи се и побягна.

Бет лениво се протегна в леглото и се сгуши до Стен.

— Никога не бях си помисляла…

Той спря думите й с целувка. Придърпа я към себе си.

— Какво има за мислене? Живи сме.

Айда крачеше напред-назад и хвърляше гневни погледи към вратата на жилището на Стен. Беше много сърдита.

— Направо страхотно — озъби се тя на Алекс. — Оная само мига като някаква кукла. Боец на „Богомолка“, глупости! Най-обикновен любовник.

— Ти не си ли тръпнала от любов, моме?

Айда изсумтя, но не си направи труда да му отговори.

— Нали всички знаеме за Бет — добави Алекс.

— Да де — сопна се тя. — Всички си знаем психопрофилите. Както аз знам, че още плачеш за курабийките на майка си. Но това не означава, че съм длъжна да приема старата ти майчица в екипа.

— Виж сега, недей ми обижда мамчето. Нейната ръчица да имах, щях танк да спра.

— Разбираш какво искам да кажа.

— Разбирам аз. Ти бъркаш. Бъркаш като малко дете.

— Защо да бъркам?

— Щото ти обяснявам аз. Питай Стен.

Айда изсумтя, но после се ухили.

— По дяволите! Я дай една бира.

— Нямаме никакъв шанс — замоли го Бет. Хайде просто да се махнем. Да напуснем Вулкан. Както сме си мечтали винаги.

Стен поклати глава.

— Не мога. А дори и останалите да ми разрешаха, не мога. Торесен…

— Прати го по дяволите тоя Торесен!

— Точно това смятам да направя.