Алън Кол - Стен

Дори Доктора остана впечатлен от устройството, което тя успя да сглоби. То зае цяла заседателна зала на борда на стария лайнер. В основата си представляваше най-обикновен радиопредавател, натъпкан с достатъчно енергия, за да изкара Вулкан от орбита. Тя го включи към миниатюрния си компютър от „Богомолка“ и го настрои за следене на радиоемисията на Компанията, предназначена за новини и развлекателни предавания за мигритата.

— Завъртаме това лостче — обясни им тя — и сме на тяхна вълна. Всичко, което казваме оттук, ще звучи като излъчено от тяхната станция.

— Искаш да кажеш, нещо от рода на „Торесен се чука с ксипаки“? — попита Стен.

— Малко по-фино — намеси се Доктора. — Идеята е да го направим да звучи така, сякаш е одобрен от Компанията текст.

На лицето на Стен се изписа недоумение. Той махна ръка с отвращение.

— Както и да е — каза Доктора. — Аз ще се погрижа какво точно да говорим. Ти просто се погрижи за твоята работа.

Стен и Бет минаха покрай входа на фабриката. Вървяха бавно, като две мигрита, току-що излезли от смяна и запътили се за наркобира. От фабриката излязоха няколко работници и се качиха на транспортната лента до тях.

Стен сръга Бет с лакът и каза високо:

— Погледни. Това беше Поддържащ цех Двайсет и три, нали?

— Да — отвърна Бет. — Той е. Чух за това място.

Стен поклати глава.

— Нещастни тъпаци. Сигурен съм, че няма да щат да бачкат тук. Както и да е. Предполагам, че Компанията ще измисли някакъв лек.

Едно набито мигри ги изгледа сърдито.

— Лек ли? От какво лек?

Стен и Бет небрежно се обърнаха към него.

— О, и ти ли бачкаш тук?

Мигрито кимна.

— Няма нищо — каза Бет. — Нищо не исках да кажа.

Набитото Мигри и колегите му се скупчиха около тях.

— Казвай де!

Стен и Бет изглеждаха малко нервни.

— Кажи им — подкани я Стен. — Но не направо, моля те. Да не ги обидим.

— Кво ви става бе? Кво искаш да кажеш с това „не направо“? Кожна треска ли сме хванали, или кво?

Бет сръга Стен.

— Да се махаме оттук. Да не стане някоя беля.

Стен понечи да се отдалечи, но спря.

— Виж, все някой трябва да им го каже. — Обърна се към смутените мигрита. — Ние работим в Мигрантския здравен център.

— Е, и?

— Ами напоследък идват наистина странни случаи оттук. — Той посочи фабриката, от която мъжете току-що бяха излезли.

— Кви случаи?

— Не е ясно — каза Бет. — Май има нещо общо с разтворите, които използвате тук.

Мигритата се вкочаниха.

— Какво им е лошото на разтворите? — попита набитият мъж.

— Не може да се каже. Изглежда, е някакъв вирус. Поразява само мъже.

— И какво им прави?

Стен сви рамене.

— Как да го кажа… те просто нямат много сексуален живот напоследък.

— И вероятно никога няма да имат — подхвърли Бет.

Мигритата се спогледаха.

Стен стисна Бет под мишницата и я дръпна по-надалече. После извика през рамо:

— Всичко добро, момчета.

Мигритата дори не забелязаха как двамата скочиха през перилото и бързо се запътиха към друга лента. Изглеждаха много импотентни.

Айда мигаше невинно до микрофона. Доктора седеше до нея и поглеждаше в бележките си, за да се увери, че говори каквото трябва, с вдъхваща възможно най-голямо недоверие интонация.

— Преди да изпълним следващата молба, скъпи приятели работници, имаме за вас едно съобщение. То е от Здравния център. Служителите там са много притеснени от появилите се напоследък слухове. Глупави слухове, впрочем. Свързани са със заразяването на течности в Поддържащ цех Двадесет и три… Ох, извинявайте… исках да кажа с незаразяването на течности… Както и да е. Този слух е напълно неоснователен, както ни уверяват от Здравния център. И няма никакви причини за тревога. Абсолютно невярно е, че причинява импотентност сред мъжете… Поправка. Всъщност няма никакво заразяване… Но и да имаше, то не би могло да увреди мъжката потентност. Ъъ… мисля, че това е всичко. Сега нашият следващ избор е…

Айда превъртя ключа и оригиналната емисия загърмя в студиото. Точно в началото на поредната песен. Тя се обърна към Доктора и се ухили.

— Как беше?

— С удоволствие си представям нещастните страдащи мигрита.

На следващата смяна в поддържащия цех на работа дойдоха само осем мигрита от персонала. След петнадесет минути тези осем мъже също чуха за опровержението по радиото и побързаха да напуснат.

Патрис, облечен като социопатрул, се беше облегнал небрежно на стената. И наблюдаваше играещите в зоната за развлечения мигрита. Друг отреп — жена, облечена като джойгърл — си бъбреше с него, придавайки си вид, че се пазари за цената.