Алън Кол - Стен

Стен отстъпи мястото си пред автомата на едно пияно мигри и се запровира през тълпата към Бет. Сложи двете бири на масата и седна на стола до нея.

— Едно ще ви кажа — заговори един от мигритата на приятелите си. — Тия отидоха вече твърде далече. Твърде скапано далече.

Стен намигна на Бет и тя му се усмихна в отговор.

— Те просто ни мамят. Бъркат се в сексуалния ни живот, опитват се да ни прецакат с бирата. А сега ще ни увеличат всички трудови договори с една година.

— Къде го чу това?

— Току-що. От оная по радиото.

— Но тя каза, че било само слух.

— Да бе, да. Слух. Как ли не! Ако беше слух, защо се мъчат да го опровергават толкова упорито?

— Той е прав — намеси се Стен.

Мигрито се обърна към него, присви очи, изгледа го и се ухили. После го потупа по рамото.

— Разбира се, че съм прав. Компанията винаги е действала по този начин — пуснат слух, проверят реакцията, след което ни го натрисат наистина.

— Помните ли миналата година? — вметна Бет. — Оня слух, че ще загубим три дни платен отпуск? И кво стана?

— Загубихме ги — отвърна глухо мигрито.

Приятелите му отпиха от бирите. Умислени. Мрачни.

— Скапана работа — въздъхна един от мъжете. — Кво друго можем да направим, освен да се оплакваме?

Кимания.

— Знаете ли кво ще ви кажа? — заговори първото мигри. — Ако можех, щях да направя нещо. По дяволите, аз поне нямам семейство. Бих поел риска.

Останалите мигрита се огледаха. Разговорът беше влязъл в опасни релси. Един по един започнаха да се изнизват, извинявайки се с най-различни причини. Стен, Бет и недоволното мигри останаха сами.

— Ти сериозно ли мислиш това, което каза? — попита Стен.

— За кое?

— Че си готов да си го върнеш на Компанията.

Мигрито го изгледа с подозрение.

— Ти шпионин ли си?

Понечи да стане, после каза:

— И да си, кво ми пука. Писна ми. Като взема да те фрасна…

Бет го хвана за ръката, нежно го придърпа да си седне на стола и му купи бира.

— Ако говориш сериозно — каза му Стен, — имам едни хора, с които искам да те срещна.

— И за кво? Да се гърчим като всички останали? — Той махна с ръка към останалите мигрита в бара.

— А, не. С гърченето свърши — каза Стен.

Мигрито го изгледа. След което се усмихна широко. Ръката му се пресегна през масата.

— Твой човек съм.

Стен стисна ръката му.

— Как ти викат?

— Скапаният надзирател ми вика какво ли не. Иначе се казвам Уеб.

Станаха и излязоха от бара.

— Мисля, че най-сетне проумях как действа цялата тази работа — обяви Бет на Айда и Доктора.

— Сивите номера ли? — попита я Айда.

Бет кимна.

— Бедни човеци — изпръхтя Доктора. — Мъчат си мъничките мозъци с неща, които са очевидни.

Бет го погледна така, сякаш се канеше да му обръсне мустаците, обърна се и тръгна към вратата.

— Почакай — каза Айда.

Бет спря.

— Докторе — заяви Айда — Ти може да си най-всевиждащото и всезнаещо същество в галактиката, но понякога пропускаш да забележиш нещо, което се намира пред малкото ти пухкаво личице.

— Като например?

— Като например, че може би е редно да чуем какво се върти в главата на Бет.

Доктора се замисли и замърда мустаци. След което излъчи възможно най-топлите си чувства към Бет.

— Грешката е моя — каза той. — Отдай го на вродения ми инстинкт да дера и разкъсвам.

Умилостивена, Бет се върна и се разположи на един стол.

— Това, за което си мислех — каза тя, — е последният и най-въздействащ сив номер. За мигритата.

— Като? — попита Айда.

— Като старата легенда, появила се на Вулкан още с първите мигрита.

— Легенди ли? — настръхна Доктора. — Обичам легендите. От тях може да се измъкне много.

Бет си пое дълбоко дъх.

— Според тази легенда един ден на Вулкан ще избухне мигрантско въстание. И то успешно въстание, предвождано от човек, дошъл отвън, но който някога е бил мигри.

Доктора все още се чувстваше малко задръстен — това, че се бе наложило да се извинява, го бе разсеяло.

Но Айда схвана на часа.

— Имаш предвид Стен?

— Да. Стен.

— Ах! — най-сетне загря Доктора. — Завръщането на митичния изкупител. Стен ги повежда към спасението.

— Нещо подобно — кимна Бет.

— Най-съвършеният слух — възкликна Айда. — Пускаме мълвата, че изкупителят е тук. — Тя погледна към Доктора. — Смяташ ли, че вече сме достигнали до това ниво?

— Да — отвърна Доктора. — Точно сега сме в съвършен междинен стадий.

Бет се поколеба.

— Има една пречка.

— Като например? — Доктора вече нямаше търпение да се залови за работа.