Алън Кол - Стен

Бет понечи да му каже, че убийството на Торесен — дори и да успее — няма да върне семейството му. Но това беше очевидно. Стен въздъхна.

— Как мога да ви помогна?

— Ти водиш тази банда, откакто… напуснах?

Бет кимна.

— Ако съдя по това, което видях, те са много добри.

— Не толкова добри, колкото бандата на Орон — каза тя. — Но в момента са най-добрите. Въоръжени сме и не бягаме, както правеше Орон.

— И другите банди отрепи ви уважават?

— Да.

— Добре. Искам да уредиш среща.

— Среща? Защо?

— Слушай. Ще ти обясня.

Главатарите на отрепите се споглеждаха напрегнато. Въпреки всички уверения на Бет все още имаха опасения. Това събиране можеше да се окаже нагласено от социопатрулите… или да е опит да установят контрол над тях.

Бяха петнадесетина и се бяха разположили около огромната маса. Мърмореха и се стараеха да не издадат възхитата си от луксозната трапезария.

За място на срещата беше избран един нов ресторант, който бе предвидено да бъде официално открит след ден-два. Последните заварени обслужващи роботи пърхаха из залата, поднасяйки на отрепите деликатеси, предназначени за екзеците. Айда го беше намерила, след като Стен й каза, че му трябва впечатляващо място за сбирката за водачите на банди, някакво място, с което да им покажат колко силен е екипът на „Богомолка“. Най-напред Айда беше проникнала в кадровия компютър и бе въвела нареждания целият бъдещ персонал на ресторанта да остане по досегашните си работни места. С помощта на още няколко набрани клавиша въведе информация, че строителството на ресторанта е забавено сериозно поради липсата на необходими материали. А като допълнителна мярка за сигурност Стен бе накарал няколко строителни робота да поставят пред главния вход табела: ОПАСНО. НЕ ВЛИЗАЙ. ЗАД ВХОДА ВАКУУМ.

Бет седеше в челото на масата. До нея седеше Стен. Тя вдигна ръка за внимание и стана.

— Огледайте всички ни — каза тя. — Вижте тези лица около масата.

Озадачени, те го направиха.

— За пръв път водачите на всички банди са се събрали на едно място. Нещо повече, все още никой не е прерязал нечие гърло.

И наистина беше така. Но вероятно нямаше да е за дълго. Поне според някои от присъстващите.

— Помислете си какво означава това. Всички ние — заедно. Една обединена сила от триста, може би четиристотин отрепи.

Вълнение в залата.

— И как ни е файдата? — изръмжа един от главатарите, казваше се Патрис.

— На пръв поглед — отговори Бет — никаква. Всички ние срещу Социопатрула би означавало само малко повече плясък в блатото от обичайното. На пръв поглед.

— Кой говори, че ще тръгваме срещу патрула? — попита друг от бандитските шефове, Флин.

Бет посочи Стен.

— Той.

Мърморенето премина в силно ръмжене.

— Това е Стен. Чували сте за него. Той беше с Орон.

Още по-силно ръмжене.

— Стен е бил извън този свят. Извън Вулкан. А сега се е върнал, за да ни помогне.

Внезапна тишина. Най-вече заради невероятно дебелата лъжа.

— Всички сте чули какво се случи с моята банда, нали? — каза Бет.

Кимания.

— И също така сте чули какво се случи с тъпаците патрули, които за малко щяха да ни спипат?

Бавни кимания. Досещаха се накъде бие.

— Стен ги изби — каза Бет. — До един. Ако не беше този, който твърди, че е, щеше ли да бъде възможно това? Щях ли да съм тук сега и да разговарям с вас?

— Тя е права — отбеляза Патрис. — Най-добрият ми бегач ми донесе, че е видял как изнасят скапаните им трупове.

Флин изсумтя презрително.

— Герой значи. Голяма работа. И кво иска от нас?

Стен се изправи. Някой изшътка.

— Много просто — каза той. — Просто ще завземем Вулкан.

Усилията да бъде свалена властта на Вулкан започнаха с поредица от така наречените от Доктора „сиви ходове“.

— Искаме да усилим недоволството сред мигритата — поясни той. — След което да им внушим, че Компанията е уязвима.

Доктора смяташе препоръчаните от него сиви ходове за най-добрата си работа досега. Йоргенсен беше на мнение, че това са мръсни номера, а начинът, по който ги нарече Алекс, беше съвсем нецензурен. Само Айда остана очарована. В този план тя виждаше безкрайни възможности да разгърне таланта си.

— Това ще трябва да почака — каза й Стен.

— Защо? Мога да накарам този компютър да запее всяка песничка, която си поискам.

— А проект „Браво“?

Айда въздъхна.

— Добре де, почти всяка.

Доктора я изгледа гневно.

— Ще започна с радиопредаванията — изръмжа тя.