Алън Кол - Стен

Махони се изправи и викна ядосано:

— Не искаш да кажеш, че смяташ да ме навреш в онази забравена от бога дупка? Вулкан е толкова встрани от магистралата, че даже кометите свиват настрана от него и го отбягват!

— Да ми предложиш нещо по-добро?

Махони премисли набързо. А после поклати глава, допи си бърбъна и попита:

— Кога да тръгна?

— Искаш да кажеш, че още си тук?

Кръгът на въздушния люк се завъртя и прищрака. В камерата се стелеше гъст жълтеникав газ. Стен едва различаваше останалите работници в другия край на помещението.

Вътрешната врата на люка се отвори с плъзгане и Стен закрачи към работната станция през еднокилометровото полукълбо на Работна зона 35.

Беше пресметнал, че са минали около две години, плюс-минус няколко цикъла от началото на присъдата му. „Колко бързо лети времето, когато се забавляваш“ — помисли си той кисело.

Цистерните на равнището на пода бълбукаха и кипяха, нагоре към мостиците се издигаше мазна сивкава пелена. Стен запристъпва сред мръсната пяна покрай огромните буци кристал.

Спря до първата си станция и прегледа измервателните уреди, контролиращи потока на веществата, захранващи един от високите няколко метра балвани. Отне му половин час потене, докато премахне с горелката плъзналите по втория балван в участъка му тънки спирали на грануларния тумор. Изхвърли трошливата утайка от камъните-растения в най-близката цистерна и продължи през кипящата жълтеникава атмосфера.

Зона 35 представляваше изкуствен дубликат на някакъв далечен свят, където металите живееха свой собствен живот. Минералите „израстваха“, „разцъфваха“ и „умираха“.

Между мострите от различни метали се отличаваше един с доста редки свойства — невероятна лекота и въпреки това — със сила на натиск, надвишаваща многократно всяка позната сплав или метал.

Геолозите на Компанията бяха решили, че минералът е много интересен и има огромен търговски потенциал. Имаше само два проблема:

Родният му свят беше човекоубийствен. Това беше най-малката грижа. Инженерите на Компанията бяха в състояние да дублират почти всякаква околна среда. А при наличието на толкова много мигрита, осъдени на каторга в Екзотичната секция, които да отглеждат и обират минерала, нещастните случаи бяха „без съществено значение“.

Вторият и по-сериозен проблем обаче беше обработването на самия минерал. След дългогодишно експериментиране бяха успели да отгледат особени мутирали „вируси“ на метална основа от родината на скъпоценния минерал и да ги използват за автоматизирана обработка на кристала.

Така оформеният рядък минерал се използваше за свръхнатоварени инсталации — аварийни системи на корабни двигатели, сензори в ядрата на ядрени енергостанции, както и за производство на свръхскъпи снобски бижута. Цената, разбира се, беше астрономическа. Прекият шеф на Стен веднъж беше пресметнал, че само една бучка с размери на мъжки юмрук струва колкото годишния кредитен договор на един екзек.

Скоростта на растежа на всеки кристален балван внимателно се контролираше и следеше от компютър. Но Стен бе успял да изиграе измервателните сензори, следящи развитието на един от балваните. В продължение на шест цикъла на него се бе култивирала, бавно, грам след грам, малка, почти незабележима изпъкналост.

Стен провери „своя“ балван. Издутината беше узряла за жътва — и после да бъде оформена в един много полезен малък инструмент, с чиято помощ Стен смяташе да разкаже играта на Компанията.

Отвори капака на малка метална кутийка, съдържаща срязващата вирусна култура, и намести мундщука в основата на буцата. От отвора изхвърча почти невидима червеникава нишка, с която Стен очерта основата на отгледания израстък.

Веднъж бе видял какво сполетя един от работниците, който бе проявил неблагоразумието да остави капчица от вируса да се разлее по работния му костюм. Нещастникът не бе успял да неутрализира вируса преди той да си прояде път през защитния комбинезон, и се пръсна на мазно огнено кълбо, едва видимо сред мътната жълтеникава среда, когато кислородът под костюма му се съедини с атмосферата на Зона 35.

Изчака няколко секунди, след което неутрализира вируса и леко откърши бучката.

Отнесе я в биоцеха, заклещи я със стеги, затвори и запечата работния участък на цеха и напъха в терминалната верига грижливо изработената синя кутийка, така че работното време в цеха да не бъде отчетено в контролната секция на Зона 35.