Алън Кол - Стен

Беше извикан при Императора през половината Галактика, без дори най-малък намек за обичайната учтивост от страна на Имперския протокол. Просто му бе съобщено, че е длъжен да се яви. Веднага. Без никакви обяснения. Торесен се надяваше, че призоваването му няма нищо общо с проект „Браво“. Макар да беше сигурен, че дори добре развитата шпионска мрежа на Императора не е могла да се добере до него. Иначе беше направо мъртъв.

Най-сетне портите изсъскаха и се отвориха, от прага пристъпи дребен чиновник в дълга роба и с поклон го покани да влезе. Торесен изпита съвсем леко облекчение, като видя, че гвардейците си останаха на място. Чиновникът се оттегли и баронът се озова сам сред огромна зала, пълна с екзотични предмети, събирани от Императора в продължение на неговите хиляда години живот. Препарирани зверове от ловни експедиции по чужди светове, странни образци на изкуството, древни книги, разтворени на възхитителни илюстрации, които не можеше да възпроизведе и най-сложният компютър.

Баронът се огледа тъпо, изведнъж почувствал се невеж, като необразован селяк на някоя затънтена гранична планета. Чак след известно време забеляза силуета на мъж, който го чакаше в дъното на залата. Стоеше с гръб към Торесен и гледаше столицата на Първичния свят през леко закривената стъклена стена. Беше облечен в проста бяла роба.

Когато Торесен пристъпи и се поклони, Вечният император се обърна.

— Придворните ни уведомиха — каза Императорът — за вашата репутация на точен човек. Явно са зле информирани.

Баронът преглътна.

— Тръгнах веднага, щом…

Императорът му даде знак с ръка да млъкне. И отново се обърна към стъклената стена. Последва дълга тишина. Баронът запристъпва нервно на място.

— Ако имате предвид последните перспективи на Компанията, ваше величество, мога да ви уверя, че няма никакви преувеличения. Мога да заложа цялата си репутация на…

— Погледнете ей там — прекъсна го Императорът.

Смутен, Торесен надникна през стъклото. Долу под тях придворни от императорския двор се виеха в изискан танц на моравата на двореца.

— Вижте тези тъпо хилещи се глупци. Въобразяват си, че Империята се върти около техните титли. Че милиарди поданици се трудят неуморно, само за да могат те да танцуват.

Той се извърна към Торесен. С топла усмивка на лицето.

— Но ние с вас знаем по-добре, нали, бароне? Много добре знаем какво означава да изцапаме ръцете си. Знаем какво значи наистина да се работи.

Сега вече Торесен наистина се обърка. Човекът срещу него излъчваше ту зной, ту мраз. Какво искаше? Дали слуховете за старческото му слабоумие нямаше да се окажат верни? Не, как бе възможно да са верни? Нали в края на краищата самият барон ги беше пуснал.

— Е? — попита Императорът.

— Какво, сър?

— Защо помолихте за тази аудиенция? И давайте по същество. Имаме делегации от двайсет до трийсет планети, които търпеливо чакат реда си.

— Ами… ваше величество, това може би е някаква грешка… не ваша, разбира се, но… Аз мислех, че вие желаете да…

— Тъй или иначе, радваме се, че дойдохте, бароне — прекъсна го Императорът. — Бездруго искахме да поговорим с вас относно някои твърде смущаващи ни доклади. — Закрачи из залата и Торесен тръгна след него, като напразно се мъчеше да разбере какво означава всичко това.

— Доклади за какво, ваше величество?

— Убеден съм, че не е нищо сериозно, но някои от вашите агенти, изглежда, са си позволили известни коментари пред подбрани клиенти, предполагайки, че някои от нашите… хм… представители — евентуално са склонни към, как да се изразя… измяна?

— Например, ваше величество? — Престорен израз на изненада от страна на Торесен.

— О, нищо конкретно не ми хрумва в момента. Просто незначителни подхвърляния, че някои услуги, осигурявани от Империята, могат да бъдат изпълнени най-добре от Компанията.

— Кой? Кой е казал това? Веднага ще ги…

— Сигурен съм, че ще го направите, бароне. Но не бъдете прекалено жесток към тях. Предполагаме, че просто става дума за прекалено ревностна вярност към вас.

— Компанията не може да бъде страна в такива приказки. Нашата политика — всъщност в това е същността на подзаконовия ни акт — е абсолютно неизменна.

— Да. Да. Знаем. Собственият ви дядо навремето подписа този подзаконов акт. Одобрен от нас лично, като гарант за вашата харта. Голям мъж беше вашият дядо. Как е той, впрочем?

— Ъъ, той почина, ваше величество. Преди неколкостотин години…