Алън Кол - Стен

Стен се промъкна покрай една джойгърла, застанала край входа на долнопробен бардак, провря се през гмежта астронавти и си намери място на бара. Един от астронавтите ръмжеше на колегата си:

— Тъпият лейтенант просто ме пренебрегва. Представяш ли си? Мен! Проектант с петнадесет проклети години стаж в скапаната фирма.

Приятелят му мрачно поклати глава.

— Всички са такива. Две години във височайшата им академия за сукалчета, и започват да си въобразяват, че всичко им е ясно.

— И слушай сега кво стана — продължи първият. — Викам му аз, че конзолата бибипка, а той — нямало никаква причина да бибипка. Аз обаче му казвам, че така или иначе бибипка. И само след няколко минути се надънихме в един облак метеорити. Тръбите на дюзите направо се задръстиха от боклук. Пилотът едва ни измъкна. Шибна ни в такава спирала, че чекмеджетата на капитана едва не изпопадаха.

Стен си получи питието — плати го с оскъдните си останали кредити — и тръгна из бара. Друга група астронавти привлече вниманието му. Бяха се струпали край една маса, говореха си тихо и отпиваха полека от питиетата си, вместо да ги пресушават на един дъх като останалите посетители. Бяха в чисти облекла, изгладени до блясък, и имаха вид на хора, които се опитваха бързо да разсеят махмурлука си.

Приличаха на хора, които се канят да поемат към дома си.

— Да си вдигаме задниците — каза единият.

Като по знак, всички едновременно допиха питиетата си и станаха. Стен се промъкна след тях и крадешком ги проследи извън кръчмата.

Беше се сгушил в носовия отсек на совалката. Само един панел го отделяше от екипажа. Отлепиха се от Вулкан и няколко мига по-късно Стен вече можеше да види нарастващия корпус на товарния кораб през прозрачния мехур на носа, докато совалката се приближаваше към него.

Предназначеният за транспорт в открития космос товарен звездолет, наподобяващ огромно многосегментно насекомо, се простираше на километри. Ято пчелоподобни влекачи караше нови секции на буксир и ги прикачаше. Двигателният сектор на товароносача беше плосък и гаден на вид с рогоподобните дълги израстъци, протягащи се от лицето му. Щом совалката се приближи, то се ухили и зейна да я погълне.

Стен си помисли, че това е най-хубавата гледка, която е виждал.

Почти не чуваше монотонния глас на съдията, изброяващ многобройните престъпления, извършени от него срещу Компанията. Бе обграден от социопатрули. Пред съдията стърчеше Съветникът — лицето му беше почти напълно скрито под намотките пластобинт — и кимаше при всяко поредно позоваване на закона.

Бяха намерили Стен скрит в совалката, сгушен под купчина одеяла и куп откраднати корабни вещи. Докато съобщаваше на Вулкан да пратят някого да прибере Стен, капитанът не преставаше да се извинява. Беше чул мълвата, плъзнала из космопорта.

— Съжалявам. Но не можем да ти помогнем — обясни той. — Органите за сигурност на Вулкан изпращат претърсващи патрули на всеки заминаващ кораб преди да получи разрешение за отделяне, за да търсят хора като теб.

Стен не отвърна нищо.

— Слушай — продължи капитанът. — Не мога да рискувам. Ако се опитам да ти помогна и те намерят, Компанията ще ми отнеме търговския лиценз. И тогава ще съм свършен. А не съм само аз. Трябва да мисля и за екипажа си…

Един от социопатрулите го бутна по рамото и Стен тръсна глава. Съдията беше приключил. Беше настъпил моментът за произнасяне на присъдата. Каква ли щеше да е? Изгаряне на мозъка? Ако беше това, се надяваше, че ще му остане достатъчно мозък, за да се самоубие.

А после съдията заговори отново.

— Даваш си сметка, надявам се, за размера на престъпленията си?

Стен се замисли дали да не си придаде покорството, очаквано от мигри като него. По дяволите! Нямаше какво повече да губи. Зяпна съдията с немигащ поглед.

— Разбирам. Съветник, няма ли нещо, облекчаващо вината му, което да добавим към настоящата процедура?

Съветникът като че ли понечи да каже нещо, но само поклати глава.

— Добре. Карл Стен, тъй като ти, на своята млада възраст, си в състояние да изкараш още много години в служба на Компанията и ние не искаме да изглеждаме безмилостни, ти даваме възможност да изкупиш престъпленията си и просто те прехвърляме на друго назначение.

Макар и за миг, Стен изпита смътна надежда.

— Мястото на новата ти работа ще е в Екзотичната секция. За неопределен период. Ако… хм… обстоятелствата го позволят, след съответния срок мога да преразгледам присъдата ти.