Алън Кол - Вълчи светове

— Хванах го — обяви той.

Ръцете му стиснаха двата джойстика на контролния ракетен панел.

— Огън по моя команда.

— Готов за огън — обяви един от сподвижниците.

— Системи на изчакване. Всички системи в готовност.

Матиас усети как въздухът потрепера, щом на хиляда метра от него корабът на Паррал се заиздига над имението. Натисна преждевременно бутоните за изстрелване и изведнъж полезрението му се ушири като рибешко око, щом ракетата излетя от тръбата и изсъска на петдесет метра нагоре.

Матиас подкара ракетата в орбита, изчаквайки кораба на Паррал да излезе нагоре, и след това превключи ракетните сензори.

— Видимост нормална — докладва той отсечено. Един от сподвижниците щракна първи ключ и ракетата изрева нагоре по траектория осем и кръстчето се спря на носа на кораба на Паррал. Сивата стомана се закова пред очите на Матиас, а после не остана нищо освен топлата вълна и метала — и след това очите му изгаснаха.

Матиас рязко смъкна шлема от главата си — тъкмо навреме, за да види как огненото кълбо се плъзна по носа на кораба на Паррал, обхвана горивните резервоари и целият кораб се превърна в издължена огнена пура, отломките от която бавно се завъртяха из въздуха.

Сподвижниците викаха възторжено. Матиас се смъкна изтощен от командната седалка, засмя се, после лицето му стана сериозно.

— Не аз — заяви той и възгласите секнаха изведнъж. — А Таламеин. Смятам се за благословен, че Таламеин ме е избрал за инструмент на своето възмездие, за началата, които ще превърнат Вярата в изкован от огън меч, както е възнамерявал Първият пророк. За това — в което аз виждам само началото — трябва да му благодарим.

Ето защо, когато Стен и Алекс изхвърчаха през храстите, завариха десетината мъже коленичили в молитва пред някаква вещ, която поразително приличаше на късообхватна преносима ракетна установка.

София седеше на малката скала точно до ръба на водата. Взираше се към толкова обичаните от нея огромни вълни, които още продължаваха своя тътен, независимо от човешката промяна.

На двайсет метра зад нея, точно на края на черния пясък, чакаше Стен.

Беше намерил София изпаднала в истерия в имението, когато бойците му нахлуха и пометоха слугите извън стената от огън, предизвикана от рухналия кораб на Паррал. Беше забил в ръката й мед-транк и бе заповядал да я отнесат в щаба му. После, и това бе много трудно, насила насочи ума си към работата и към безкрайните подробности за това, което става, след като спечелиш една война и не знаеш какво да правиш по-нататък.

Първото естествено беше верижно-кодирано съобщение, изпратено по високоенергийния предавател на Паррал към един свободен приемник на някаква планетка малко извън купа Лупус. Съобщението, накъсана поредица от кодове, гласеше:

ДОБРИТЕ СА ИЗБРАНИ И ПОБЕДИХА. ДОБРИТЕ СА ТЕОДОМИР. ФАЗИ А & Б ЗАВЪРШЕНИ. ПОДХОДЯЩА АКЦИЯ ВЪВ ВАШИЯ ОТДЕЛ ВЕДНАГА.

В рамките на три имперски часа съобщението бе предадено по веригата до Корпус „Меркурий“ и попадна в ръцете на Махони и на Императора. Ответното съобщение гласеше:

ИЗЧАКАЙ. ИМПЕРСКО ПОТВЪРЖДЕНИЕ В ХОД. НЕ ПРЕЧИ НА ИМПЕРАТОРА. ПОЕМАНЕТО ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДО СЕДМИЦА. ПОВИШЕНИЕ ЛИ ПРЕДПОЧИТАШ, МЕДАЛ ИЛИ ДЪЛЪГ ОТПУСК? ПРЕДСТАВЯНЕТО ТИ СЕ ОЦЕНЯВА В ПОДЛАТА ТРАДИЦИЯ НА „БОГОМОЛКА“.

С което оставаха само няколко незначителни детайла, докато се появи Императорът със своя антураж, за да утвърди Теодомир като законен Пророк и водач на купа Лупус. Незначителни детайли, като погребването на мъртвите, грижите за болните, задържането на наемниците от невъздържано плячкосване и… и София.

Точно затова двамата бяха дошли на този черен плаж. Нито София, нито Стен не изрекоха и една дума, докато грависледът не кацна на плажа. След това София смъкна дрехите си, закрачи към скалата и седна — и седеше мълчаливо вече няколко часа.

А сега изведнъж стана и отиде при Стен. Седна на пясъка и се сви до него.

— Ти ли уби брат ми?

— Не.

— Щеше ли да го направиш, ако имаше шанс?

— Вероятно.

София кимна.

— Сега с войниците ти ще си заминете.

— Да.

— Ще дойда с теб.

Стен се поколеба — не мислеше, че е добра идея Бет да се запознае със София, въпреки че Бет вече не му беше любовница. А и обяснението, че Стен не е нито полковник, нито бивш войник, щеше да е доста сложно.

София сви рамене.

— Ще отидеш някъде на почивка с възнаграждението си, нали?

— Вероятно.

— Ще я прекарам с теб. — Баронските навици умираха трудно. — А след това — продължи София — ще си отида. Винаги съм искала да видя Имперския двор.