Алън Кол - Вълчи светове

Войниците бързо се разгърнаха и настъпиха към имението на Паррал. След което затракаха вериги, теренът се разтресе и Стен разбра, че Паррал си е осигурил втора отбранителна линия. Мъже срещу броня.

Паник-фактор за неопитни бойци. Но за обучени?

— Ще ги спукаме — докладва му Алекс. — Бойците на Паррал имат петдесетина бетеера и двайсетина въздушни възглавници. Да ги накараме ли да се предадат?

— Гледай да не ги повредите много — беше единственият коментар на Стен.

„Битката за Небта“ — първата и може би последната — продължи не повече от час.

Алекс си избра една ръчна многоцелева установка със саманасочващи се ракети и изчака, докато върхът на подредената в клин формация не се насочи почти срещу него. Тогава натисна спусъците, малките ракети изфучаха от тръбите, изхвърлиха първите си степени за старт със сгъстен въздух, включиха се и тръгнаха на лов. Пет от ракетите най-изрядно удариха пет от БТР-ите и ги превърнаха в огнени кълба. Шестата, по причини известни само на видиотения й програмист, реши, че статуята на един от предците на Паррал е много по-важна цел, и я гръмна.

Съдовете на въздушна възглавница бяха спрени с помощта на бързо издигнато телено заграждение, високо два метра. Те се блъснаха в мрежата и докато полуобучените им водачи се бореха с лостовете, бяха свалени от снайперистите на Стен.

Двата командни транспортьора оцеляха още няколко минути — толкова, колкото беше нужно на хлапетата от Лицея да изключат комуникацията им и на Стен и още трима мъже да се промъкнат зад тях и да изстрелят ръчните ракети в небронираните им задни десантни рампи.

Битката не беше кой знае какво, прецени Стен, докато гледаше как Филипс натика грамаден лост в гъсеницата на един от атакуващите съдове, отстъпи назад, лостът се превъртя между дупките и Филипс отбеляза разочаровано: „Някои наръчници твърдят, че едно парче желязо може да спре всяка верижна машина“, преди да хвърли запалителна граната в мазния ауспух на двигателя и БТР-ът да стане на фойерверк.

— Сега вече — помисли Стен — е време да се разберем със стария ни приятел сеньор Паррал…

Алтернативните планове на Паррал бяха на привършване. Грандиозният му сценарий да насъска янците и наемниците един срещу друг някак се беше провалил. Дори високотехнологичната отбранителна схема с внесената броня се оказа пълна издънка. Ето защо в момента Паррал надзираваше товаренето на последните няколко съкровища на изкуството в кораба.

Корабът — модифициран буксирен високоскоростен фрайтер — беше кацнал в средата на имението и най-преносимите и лесно конвертируеми ценности на Паррал вече бяха натоварени и надлежно складирани на борда.

Новият му план беше да се махне от Небта, да си потърси някой обитаем свят и да се окопае там, докато врявата и пукотевицата спрат. Стига да спряха изобщо. Защото след като Ингилд умря, след като янците вече не бяха фактор и собствената му игра на власт се бе провалила, за пръв път от поколения купът Лупус се изправяше пред заплахата от мир.

Паррал беше съвсем сигурен, че Стен ще предаде неговите търговски маршрути на бхорите. С което самият той щеше да стане по-малко от ненужен.

„О, добре — утеши се той, — при никакви обстоятелства оня пиян фукльо Теодомир няма да може да удържи нещата за дълго.“ Рано или късно щеше да им потрябва експертна помощ, пари и някой, който да може да остане трезвен за по-дълго от два-три часа. Имението и Небта можеха да се възстановят.

Последният слуга натовари последната картина и Паррал бързо се качи по рампата. Чуваше пушечния огън все по-близо и по-близо. Е? Да опустошат имението, ако искат. Когато люкът се затвори, той за миг се разтревожи за сестра си София, която бе изчезнала преди няколко часа. После сви рамене. София сигурно смяташе, че ще се оправи по-добре с любовника си Стен, отколкото с брат си.

Отправи се към командната зала. Дежурният офицер държеше кораба на трийсетминутна готовност от близо час. След като Паррал потъна в ускорителния диван, пилотът започна да отброява секундите.

Отвън се вдигна мъгла от двигателя и грижливо поддържаните градини на Паррал се сгърчиха и изтляха.

Пет секунди до старта…

— Таламеин ни е благословил — монотонно измърмори Матиас и фокусира визьора на шлема си към имението. — Ние сме избраниците на Таламеин за неговите цели. — Пръстите му докоснаха бутоните за готовност на огневия пулт.

Матиас и десетима от сподвижниците бяха инсталирали ракетната установка на улицата зад имението на Паррал. Матиас спусна забралото на шлема си, полезрението му се сля с двете „очи“ на ракетата, изстрелващата тръба се издигна, люшна се и спря срещу пометените от топлината дървета в градината на имението.