Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

— Стен, трябва ли да го правим т’ва? Не можем ли да пратим едно батальонче гвардейци да измъкнат оня пор?

— И да побегне отново ли?

— Ех, момко. Да. Прав си. Не съвсем, ама си прав. Е, и къде ни води т’ва?

— Изглежда — отвърна сухо Стен, — че право в селенията отвъдни.

— Не си прави майтап с това как говоря — каза Алекс. — Да не кажа на мама.

Стен отново се зае с прибирането на багажа.

Джил Шерман беше единственият закон на Кулак. Беше избрана от кулакския кооператив, за да осигури някакво подобие на ред в еднокуполното селище, представляващо единствения дом и база за миньорите. Беше поне толкова зла, колкото всеки от миньорите, общо взето, по-умна от миньорите, и отношението й към прилагането на закона беше „остави всеки да прави каквото си иска“. Имаше само три правила: никакви оръжия, които могат да сринат купола, никакви шашми в хазарта и всеки миньор честно да си отчита кристалите.

Шерман беше намерила за целесъобразно да приеме договора като единствения закон на Кулак, след като предишното й назначение бе приключило донякъде ефектно. Беше заместник-шеф на полицията на една планета, разкъсвана от непрестанни вълнения — разбираемо, след като въпросният свят беше изцяло съставен от малцинства, всяко от което слагаше крака си на шията на по-малко щастливите, след като вземеше властта. В един момент Шерман реши, че се е нагледала на достатъчно вълнения, и хвърли една миниядрена. Експлозията не само издуха от властта управляващата в момента партия, но отпрати и самата Шерман малко пред цяла вълна от обвинения — в убийство, в злоупотреба със служебното положение и в опит за геноцид.

Тя хвърли поглед на акредитивите на Стен, след което погледна двамата мъже, които още се съвземаха от морската болест при кацането.

— Доктор Блок върши чудесна работа тук. Защо трябва да помагам на вас, двама имперци, да го отведете?

— Няма да ви чета прокурорската заповед втори път — каза отегчено Стен. — Но има някои дреболии като измяна, масово убийство, заговор, бягство от правосъдието — нали знаете, обичайните неща.

— Това е Кулак, приятелче. Тук не ни пука какво е направил някой в цивилизацията.

— Моме — подхвана Алекс. — Я дай да те почерпим и да обсъдим…

— Достатъчно, сержант — сряза го Стен може би неразумно, но стомахът му продължаваше да прави лупингите с тактическия кораб, който с мъка се бе добрал до площадката за кацане на Кулак. — Тук оперирате под имперската харта. Хартата може да бъде отменена само с едно мое обаждане по кома и имперският поддържащ ще тръгне насам. Готова ли сте за ескалация, офицер Шерман? — Ако червата на Стен не бяха заседнали в гърлото му, сигурно щеше да намери по-различен подход. Определено сбърка, както подчерта едва прикрития стон на Алекс.

— Извинете, ъъ, капитан ли бяхте? Доктор Блок можете да го намерите в сектор В, офис 60.

Тогава Стен направи втората си грешка — кимна отривисто, хвана Алекс под мишницата и го поведе към изхода.

Шерман, разбира се, изчака, докато двойният люк към офиса и се затвори, след което включи кома си.

Дори улиците в града под купола бяха примитивни. Имаха терморегулация и бяха оксидирани, но това не пречеше на кондензацията под купола непрекъснато да се сипе на сива мъгла, да вали и да създава голяма мръсотия под краката.

— Издъни се, момко — мърмореше Килгър, докато двамата със Стен газеха през калта. — Това моме беше чудно. Само един час и щях да я накарам да яде от ръката ми.

Стен изръмжа на Алекс, сигурно защото беше уплашен — уплашен от планетата, уплашен от онова, което тя му беше донесла в миналото, и уплашен от многото възможни начини да умре бавно, които му беше показала Зона 35.

Възможно беше да е уплашен и от костюмите, които носеха. На Кулак всички носеха костюми, дори и в купола, освен ако неизбежните физиологически нужди не предполагаха друго. Костюмите бяха интересни — широки, бронирани, толкова обемисти, че дори гъвкав човек като Стен трябваше да се поклаща в тях. Една от причините да са толкова обемисти бе в това, че всеки крайник притежаваше елемент за изолиране. Ако крайникът на костюма се пробиеше, носещият го можеше да изключи въпросния сегмент, с което моментално да ампутира и опърли пострадалия крайник.

Стен беше толкова уплашен, колкото не се беше плашил от години.

Д-р Харс Стинбърн/д-р Джон Кнокс/д-р Уилям Блок бе получил сигнала от Шерман. Той припряно завърза стегите в костюма си и се снаряжи с обичайния дълъг, злокобно извит полумеч и „инструмента за жътва“.