Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

— Господа — започна той с тих глас, в пълно противоречие с мечешката му фигура. — Преди да започнем позволете да ви уверя, че това помещение е защитено против всякакви електронни устройства за подслушване и всякакви камери. Можем да говорим съвсем свободно.

Един от мъжете стана. Хаконе го идентифицира като Соу Тойър — човек, увеличил богатствата си, снабдявайки гвардията с униформи.

— Времето изтече, сеньор Хаконе — обвиняващо каза той. — Ние — смятам, че говоря от името на всички тук — проявихме повече от щедрост. Очаквахме… да се случи нещо след Деня на империята. Както обещахте. Но, с което не искам да настоявам за някакви тайни, не се случи нищо. Най-малкото нищо, което да забележим. Ако не бях толкова ангажиран, сигурно щях да попитам да не би кредитите ми да са изсипани в някоя черна дупка.

— Точно това е целта на срещата — отговори Хаконе. — Да ви уведомя какво е станало.

Хаконе не можеше да навлиза в подробности. Че опитът Императорът да бъде отвлечен се е издънил. Че убиецът е успял да напусне Първичен свят. Че неговият възложител и техен оперативен доктор, Харс Стинбърн — „доктор Кнокс“ — е изчезнал. Но че, доколкото знаеше Хаконе, развързаните краища на този заговор или са очистени — например убийството на такт-шефа Крюгер, — или сами са се отрязали. Но той знаеше, че тайната на успеха е в това никога да не се безпокоят с дребни проблеми тези, които дават парите.

— Първа фаза, както казахте, се провали. Но, както ще забележите, без никакво подозрение от страна на Императора, освен че назначи един от личните си офицери да разследва. Както ви беше гарантирано, не оставихме никакви следи. Има обаче един проблем. И той е, че нашият обичаен източник на разузнавателни сведения е пресъхнал. Вече нямаме никакви данни за следващите ходове на Императора.

Хаконе угаси пурата си в коняка и отново я запали, изчаквайки бръмченето в залата да затихне. Тези хора така и не се научиха, че винаги остава още един километър, който трябва да извървиш. Така, отговори оптимистичната му половина, човек отдавна е разбрал, че трябва да бяга с това, което си е взел на гърба.

Хаконе отново почука за тишина. Страхът в залата се беше усилил, бръмченето също. Той намокри пръста си в коняка и започна да го търка по ръба на чашата. Пронизителният звук накара присъстващите да утихнат.

— Благодаря — каза Хаконе. — Каквото било, било. А сега добрата новина. Нашият координатор е изключително доволен от развитието на нещата.

— Защо? — Той не можа да прецени откъде дойде ръмженето.

— Защото въпреки нашите действия и въпреки мерките на Императора провал няма.

— И какво ще правим по-нататък — намираме дупки и почваме да ги теглим след себе си ли? — Каза го Бан Люсъри, един от малкото индустриалци, които Хаконе уважаваше.

— Твърдо не. Нашият координатор — и аз с цяло сърце съм съгласен с неговото решение — заяви, че се придвижваме към Втора фаза, или това, което означихме като „Операция Заара Варид“. Успокойте се, господа. Дните на този непоносим имперски контрол са преброени. Няма начин Втора фаза да се провали.

Човечетата закачаха с куки трупите в езерото, издърпваха ги до верижната макара, а пияницата седеше срещу купчината обелени дънери и врещеше от възторг. Наик Раи и старши субадар Читаханг Лимбу гледаха одобрително.

Стен изключи кутията си за моделиране и фигурките моментално изчезнаха, макар да беше сигурен, че на „пияницата“ му остана достатъчно време да удари една глътка от бутилката, преди да изчезне.

— Не е добре — каза наик Раи. — Как да запомни човек какви чорапи да носи?

— Сигурен ли си, че е правилно? — включи се Лимбу на гуркали.

— По дяволите! — изруга Стен. — В нищо не съм сигурен, старши субадар. Знам само, че съм назначен на имперска служба. Знам само, че ти трябва да командваш гурките. И знам само, че ако ме посрамите, на Дашера няма да има заклани волове, а отрязани топки. От мен, старши субадар.

Лимбу започна да се смее, после отдаде чест.

— Капитане, представа нямам какво става. Но имам чувството, че на никой от нас няма да му липсва Мокса.

— Благодаря за увереността ви, Читаханг. През оная работа ми е за „чувството ви“. Това е всичко. Свободни сте.

Двамата гурки отдадоха чест и излязоха. Стен продължи да си събира нещата. На вратата отново избръмча и Стен опря длан на индикатора да отвори.

Беше Лайза. Държеше в включен детектор на „бръмбари“. Вратата се затвори и той реши, че първото му служебно задължение е да целуне Лайза.