Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

После с внезапен изблик на отвращение остави изделието на пода. Стен обаче забеляза, че този път беше много внимателен, докато го полагаше върху дебелата постелка. Императорът видя погледа му и поясни:

— Ливански е. Два квадратни метра от въпросния народец. Само не ме питай колко струва.

Въздъхна и продължи.

— Окей. Искаш безопасно място за разговор. Това е то. — Обгърна с ръка ателието, пълно с инструменти и материали. — Това е най-сигурното място, което знам. Чистя си го лично.

Стен се подсмихна, надигна дебелата папка и изтърси от нея малко тънко устройство.

— Току-що изчистих и аз, сър — каза той и посочи засичащото „бръмбари“ устройство.

Императорът го погледна.

— И?

Стен вдигна китарата, която Императорът беше хвърлил преди малко като лошо качество, и поклати глава.

— Може би това е накарало… ъъ… китарата да бръмчи. Съжалявам, ваше величество.

За миг Императорът се замисли дали да се ядоса. След това се ухили, взе едни щипци, бръкна с тях в котлето с лепкавото вещество и мазна с него по счупената китара. После вдигна глава към Стен.

— Е?

Стен погледна детектора си и поклати глава.

— Чисто е. — След това отвори папката и пръсна съдържанието й на бюрото с жеста на свалящ картите си комарджия. — Готов ли сте, сър?

Императорът го изгледа.

— Искаш да кажеш дали внимавам?

— Да, сър.

Императорът отново вдигна недовършената китара и започна да заглажда страните й.

— Давай.

Стен издърпа една снимка от бюрото.

— Това е нашият човек.

Императорът огледа лицето на Кнокс и сухо каза:

— Главният.

— Ако под това имате предвид, че е главната фигура, която стои зад това нещо, не, сър, не мисля. Той е бил само възложителят на Динсман. За наш късмет, не е бил доволен само от тази роля.

Стен подаде друга снимка.

Императорът присви очи към фотото с дясната ръка на Кнокс. Веднага разпозна емблемата.

— Корпус „Меркурий“!

— Да, сър. Не само това. Знаем със сигурност, че този човек — засега нека го наречем Кнокс — е бил лекар. Това означава, че вероятно е бил медик, трениран в корпус „Меркурий“.

— Бивш или действащ?

— Бивш, надяваме се. Не знаем. Наредих на лейтенант Хайнис да провери.

Стен помълча за секунда. Императорът седеше кротко и търкаше с шкурката по дървото. После бръкна в един от джобовете си и извади малък предмет. Стен се взря по-внимателно. Предметът като че ли беше метален и раздвоен. Шефът му го намести в ръката си и леко чукна с него по едната стена на инструмента. Чу се нисък, приглушен тон… който се задържа дълго във въздуха. Императорът го притисна до бузата си и тонът затихна.

— Хармонията все още не е добра. Продължете, капитане.

Стен вдиша дълбоко. Това, което му предстоеше да каже, го поставяше в много опасно положение.

— Мога ли да говоря свободно, сър? — попита Стен с пълното съзнание, че въпросът му е глупав. Никой не говори свободно пред началник. Но рискът трябваше да се поеме.

— Давай.

— Голяма част от този пъзел липсва. Точно от средата.

— Какво ви трябва, за да го намерите?

— Откровен отговор.

— Някой го крие?

— Да, сър.

Императорът беше схванал намека отдавна. Въпреки това обичаше да отиграва нещата.

— Този някой да не би да съм аз?

— Боя се, че да, сър.

— Питай — каза Императорът и лицето му странно омекна.

Стен въздъхна.

— Благодаря, сър. Но позволете най-напред да изложа останалото. След това ще попитам.

— Окей, както искаш. Но ми подай туткала.

Стен го погледна озадачено, след което си даде сметка, че Императорът сочи котлето с гадната миризма. Вдигна го и го подаде на шефа.

Императорът се пресегна към един прашен рафт и измъкна оттам четчица с дървена дръжка. Топна я в котлето с лепкавата течност и вдигна от пода горната част на китарата. Почука я с кокалчетата на пръстите си. След това прокара по рамото камертона и се заслуша напрегнато. Кимна доволно.

— Това може би е добре.

Извади четката от горещата смес до краката си и започна да маже с лепилото ръбовете на китарата.

— Най-напред — заговори Стен, — има нещо като кодова фраза, която е задействала взривяването. Жизнените функции на Динсман подскачаха с около дванайсет пункта всеки път, когато я превърташе в ума си.

— Коя е тя?

Императорът слушаше внимателно, без да спира работата си. Намести горната част на китарата към кутията и я притисна на мястото й.

Стен погледна в бележките си.

— Рашид. Действието трябваше да започне, когато някой произнесе името Рашид. По-точно, фразата беше „инженер Рашид“.