Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

— Доколкото разбирам, не грешите, сър.

— Следователно единственото решение, което имам, е да открия кой уби Годфри Алейн — и дано да не се окаже някой имперски, — след което да отида и да се срещна с таанците. На техния торф. И да изям прилично количество дракх. Това ли е единственият изход?

— Без коментар, сър.

— То пък една помощ от теб. Махони поне щеше да измисли нещо. — Императорът изгледа с яд адмирал Ледох, после изражението му омекна. — Извинявай. Това беше глупаво. Просто когато все още бях корабен инженер, имах друго решение на нещата.

— Много ми е интересно да го чуя.

— Да изпоркам всичкия алк, който ми се мерне пред очите, след което да разбия всички мутри наоколо.

— Много хумористично — каза Ледох.

— То пък една скапана помощ от тебе! — изръмжа Императорът, стана и тръгна към вратата за личните си покои.

Преди да напусне, Ледох грижливо прибра двете бутилки в бюфета.

Гурионът се спусна право към него, кървавочервеният му стомах забърса лицето му и остави диря стомашен сок, който прогори първия слой на кожата. Динсман изпищя в ужас и се хвърли назад. С крайчеца на окото си видя как пазачът заби прът в устата на съществото — и тогава лодката се преобърна от тежестта на гуриона, съчетана с паническия опит на Динсман да избяга.

Той задрапа с ръце и крака по дъното. Беше изпаднал в пълна истерия, дъхът излизаше от дробовете му, но беше прекалено уплашен, за да посмее да се покаже на повърхността. Напипа някаква остра като бръснач издатина и ръбът се вряза дълбоко в дланите му. Въпреки болката се задържа така, колкото можеше. Водата наоколо се беше размътила и кипеше ужасно, и той усети ръждиво-сладникавия вкус на кръвта. Нещо твърдо го докосна и Динсман изпищя отново, загубил последната си капка здрав разум. В дробовете му нахлу вода и той замаха с ръце да излезе на повърхността. Въздухът го перна през лицето с оглушителното си ввушшш и Динсман видя приближаващия се към него пазач, с кръвта, капеща от сребристия блясък в ръката му. Протегна в паника ръце към мъжа. Като в забавен каданс, ръката-нож се изпъна към него. Динсман беше безпомощен, видя онемял от ужас как ножът се хлъзна в процепа под ръката, и тогава дланта изсвистя над главата му. Последва внезапен натиск между плешките и врата му и Динсман усети как… умира… умира… умира…

Тялото му се тресеше, стегнато в кожените колани за масата. Появи се огромен плавник, докосна съвсем леко плъзгача и седативът потече във вените му. Тялото на Динсман отново се отпусна.

Лицето на Рюкор представляваше портрет на съзерцание-размисъл. Тя издуха мокрите си мустаци и придирчиво ги забърса с един от предните си плавници. После въздъхна и се отпусна в гравикреслото си. Ботмеханизмът изпищя недоволно, мъчейки се да се настрои към грамадното й туловище.

— Трудно е, млади ми Стен. Човекът преповтаря едни и същи шаблони на паметта си.

Рюкор беше един от главните психолози на Империята, специализирала в имперската военна система. Подспециалността й, която никога не се споменаваше публично, бе да проучва кандидати за Гвардейски корпус „Меркурий“ — разузнаването — и за секретните екипи на „Богомолка“. Освен това поемаше и извънредни проекти, като мозъчното сканиране на Динсман в момента. Но мозъкът на Динсман беше блокирал от травмата и настоятелно се връщаше към миговете близо до смъртта.

Стен хвърли бегъл поглед към безпомощния специалист по бомби, почти неприличен с голотата си, отрупан с всевъзможни сонди и синхронизирани проводници. Беше видял вече десетина пъти как Динсман преживява отново и отново въпросните мигове, но до този момент нищо не стигаше по-назад от нападението на гуриона. Дори мигът, в който се беше събудил на планера, изглеждаше някак призрачен и се връщаше моментално, отново и отново, към ужасното преживяване с гуриона.

Стен се надигна и се приближи до Рюкор. Тя протегна гальовно плавник и нежно го погали по лицето.

— Ти винаги си бил един от моите… специални хора — каза му тихо.

Стен сложи ръка на буцата, която трябваше да мине за рамото й.

Умът на Рюкор се откъсна от масата с Динсман.

— Още ли държиш онзи нож в ръката си? — попита тя внезапно.

Стен само се ухили и продължи леко да я потупва.

Рюкор изведнъж се надигна и гравистолът под нея изстена.

— Трябва да влезем по-дълбоко. Да разбием травматичния блок.

— Важно е — каза Стен. — Други хора умряха.