Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

— Да, сержант — бодро отвърна Алекс. — Когато се върнем, ще е фрашкано с изненади.

Преди Алекс да успее да продължи, Стен го срита по кокалчето да млъкне, отдаде чест и двамата се обърнаха кръгом и напуснаха.

Веднага щом напусна атмосферата, корабът робот автоматично изключи двигателите „Юкава“ и стартира двигателя АМ2 на междузвезден режим.

Алекс и Стен вече бяха разбили херметичния люк към контролната кабина и стояха над пилота.

— Таанците не са толкоз печени, колкото се мислят — заяви Алекс. — Тоя автопилот е толкоз лесно да го препрограмираш, колкото да нарежеш гъска. — И Алекс се наведе над контролния пулт, за да смени курса на кораба. — Искаш ли да размразим малкия Динсман?

— Що да се занимаваме — каза Стен. — Мъртвият гадняр не ти създава главоболия.

— Тъй де. Има време да възкресим това лазарче преди рандевуто.

Рандевуто беше с един свръскоростен имперски разрушител, дебнещ малко извън сектора Таан с указания да следи определена вълнова честота за позивна. След като Алекс и Стен се прехвърлеха, корабът робот щеше да бъде пренасочен на стария си курс към Хийт. Но на пътя към бъдещото му лежеше някакъв космически боклук. Корабът робот никога нямаше да стигне до целта си.

— Имаме си нашия шантав бомбажко, живи и здрави сме, к’во повече може да иска човек?

— Едно добро, здравословно питие — измърмори Стен и тръгна към обитаемия отсек да провери дали някой е проявил достатъчно човечност да скъта един-два литра алк.

Плоският син екран на бюрото на Ледох започна да мига. Ледох моментално изключи несъществения разговор, който водеше с имперския комисариат, плесна клавишите, които заключваха входа към офиса му, и изключи светлинния надпис „ЗАСЕДАНИЕ“. Прекоси прага към императорските покои, почука с нокът и влезе.

Императорът беше завъртял стола си и гледаше навън към парадните плацове. На бюрото му имаше две пълни бутилки, едната с онова, което Императорът наричаше „скоч“, а другата — Ледох потръпна, щом я позна — чист медицински спирт.

Без да се обръща, Императорът изръмжа:

— Пие ли ви се, адмирал?

— Ъъ… не особено.

— И на мен. Кое е най-лошото, което се е случило по време на смяната ви?

Ледох порови наум в списъка неприятности.

— Главният секретар на посолството на Таан изрази неудовлетворението си от срещите.

— Смята, че той е неудовлетворен!

— Да продължа, сър. Неудовлетворението му е предадено по съответните канали на владетелите на Таан. Аз… ъъ… имам отговора им.

— Продължете. Съсипете деня ми докрай.

— Комюникето е на бюрото ми, ако искате точните думи — каза Ледох. — Не? Накратко, предвид положението на Гранични светове, владетелите на Таан биха искали да се срещнат с вас.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем. Заради смъртта на Алейн те не желаят срещата да е тук, на Първичен. Канят ви да се срещнете на неутрален терен в дълбокия космос, като допълнителните условия, включващи полагащите се мерки за сигурност и за двете страни, ще бъдат договорени. Настояват срещата да се проведе до една първична година.

— Шибано. Шибано, и пак шибано. И ми тикат всичко това в лицето?

— Да, сър.

— Какво става с вълненията на Гранични светове?

— Четири столици са превзети. Никакви сведения от провинциалните столици. Поддържащи гвардейски части се придвижват на позиции. Жертвите? По наши изчисления около дванайсет хиляди. От двете страни.

— Знаете ли — каза замислено Императорът, — по едно време си въобразявах, че с всеки проблем, пред който се изправя, ще мога да се справя или с благоразумие, или с гвардията, или с достатъчно алкохол, за да се гипсирам. Оказва се, че съм грешил, адмирале. Сегашната ситуация, изглежда, ще се окаже по-сложна. Ще резюмирам. Да видим дали сте съгласен. Факт А: световете на Таан използват смъртта на Алейн, за да ме притискат. Искат Империята да отстъпи от Граничните светове. Прав ли съм?

— Напълно възможно — каза Ледох.

— Изтеглям се — при което онези заселници, които се набутаха тъпи, дебели и щастливи от допускането, че Империята ще ги защитава вовеки веков амин, биват издухани от вятъра. Шибано невъзможно, дори да успея да убедя онези тикви да си вдигнат задниците и да се преместят.

— Факт Б — продължи той. — Дисидентите на Алейн, които изобщо не са чули, че обединението им със световете на Таан най-вероятно означава тяхното спонтанно изпаряване или най-малкото рухването на всичко, за което се борят, са също толкова без капка мозък. Поправете ме, адмирале.