Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Пронизителният вой едва не скъса тъпанчетата на Стен. Гурионът, който беше стегнал Алекс, се надигна над водата в пълния си ръст и Алекс се измъкна с мощни ритници от прегръдката му. Едно от пипалата на гуриона се беше навряло в собствената му паст и сега той го поглъщаше и врещеше от болка, докато собствените му стомашни сокове и зъби разкъсваха собствената му плът. Животното се самопоглъщаше; и шантавата му физиология — особено ритмичното движение на редиците насочени навътре стомашни зъби — не му позволяваше да спре.

Стен усети как нещо изтупа до него и бръкна под водата за Динсман. Дребосъкът махаше истерично с ръце и крака. Стен опипа за каротидната артерия, стисна и след миг Динсман се отпусна. Стен започна да го влачи към брега.

— Има още! — изрева Алекс.

На около четвърт клик навътре от водата се бяха надигнали още три туловища и с бясна скорост се носеха към тях. Алекс вече се бе добрал до него и двамата награбиха Динсман за металния пръстен на шията и загазиха на живот и смърт.

На брега Четуинд и останалите бяха наблюдавали битката с огромен интерес. Четуинд видя как пазачите на Дрю отърваха дребния бъзльо Динсман и лениво погледна към лодките на плажа. Само една дума и хората му можеха да скочат и да спасят и тримата.

Стен дори отдалече можеше да прочете мислите на Четуинд; виждаше другите лодки, кротко полегнали на пясъка, многото ловци и многото подръчни оръжия и още преди да е станало, разбра какво ще направи Четуинд.

Смехът изригна сякаш чак от петите му и разтърси цялото му грамадно туловище. Четуинд никога не беше виждал нещо толкова смешно. Той рухна на пясъка и зарева от смях. Останалите затворници също доловиха смешното в цялата случка. Ако не се притечаха на помощ, пазачите щяха да загинат. И нямаше начин Четуинд и приятелите му да бъдат обвинени. Целият бряг се разтърси от смях.

Стен и Алекс се напънаха в последно усилие. Водата зад тях закипя от приближаващия се гурион. С последно усилие двамата издрапаха последните няколко метра и рухнаха на брега.

Стен лежа така дълго. Чуваше смеха наоколо. Изчака, докато си поеме дъх, затворил очи. Накрая настъпи тишина. Той се обърна по гръб и погледна. Четуинд се хилеше, застанал над него.

— Мога ли да помогна с нещо, мистър? — каза той нагло.

Стен се вгледа в присвитите му в насмешка очи. Усети в дланта си тънката дръжка на ножа и си помисли как ли ще се почувства, ако…

— Какво, да му… — изхриптя Стен.

Но ядът го остави и Стен избухна в смях. Трябваше просто да погледне на събитията с очите на Четуинд.

Въздуховозът се плъзна над голия пейзаж. Алекс беше на пулта. Динсман беше натикан безопасно между двамата и курсът беше програмиран към щаба на охраната. Чу се стон и Алекс погледна към размърдалия се бомбаджия.

— Трудно умира момъкът.

— Слушай, я да приключим с това. Дай.

Килгър бръкна в джоба си и извади тънката хипоспринцовка. Подаде му я и Стен започна да навива ръкава на Динсман. Дребният бомбаджия отвори очи, видя какво прави и се опита да се дръпне. Стен го натисна надолу и опря хипото в плътта му.

— Сладки сънища, скапаняк. — И заби иглата.

Стен мислеше, че ще е много лесно. Максивариативният чип в централния компютър на Дрю, предопределил изхода от лотарията за ескорта, се оказа почти от каменния век, генераторът му, работещ на принципа на случайните променливи, се контролираше единствено от един датчик, измерващ магнитния поток от слънцето на Дрю и на още две планети в системата.

Колегите му тъмничари не мислеха така.

— Шибан ад. Казах ви, че тоя човек е късметлия — удиви се на глас един от пазачите. — Няма и два месеца служба и взехте товара с чувалите.

— А, това е партньорът ми, господин Кийт — замаза положението Алекс. — На карти е пълен загубеняк, а залаганията му на надбягвания с разните зверчета са направо ужасни. Но дай на момчето игра на чистия шанс и винаги прави удар.

Сменният им сержант беше повече от раздразнен.

— Господин Кийт. Господин Олсн. Смятам за твърде обезпокоително това, че вие двамата, току-що назначени, извадихте този късмет.

— Да, сър — отзова се отривисто Стен. Двамата с Алекс, в официалните сиви униформи, се бяха изпънали в стойка „мирно“.

— Имайте предвид следното, господа. Докато придружавате тялото на затворника до Хийт, смятам да проведа пълно разследване.

— Разследване? За к’во? — учуди се Алекс.

— За… е, нека да го наречем просто за късмета. Но подозирам, че когато двамата се върнете тук, ще има големи изненади.