Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Лицето на Императора потъмня от гняв.

— Продължавай — подкани той Стен почти шепнешком.

— Следващата фраза беше „сепаре В“ — каза Стен. — Динсман е трябвало да задейства бомбата, когато чуе някой да пита за сепаре В.

— Стоп — каза Императорът. Каза го тихо и това бе най-ясната команда, чута някога от Стен. — Значи аз я убих — промълви на себе си Императорът. — Аз.

— Сър?

Вместо отговор Императорът извади изпод стола си бутилка. Отпи дълга, нервна глътка и я подаде на Стен.

Стен просто изчака, зяпнал в него. Ако изобщо съществуваше начин да се оправи с този човек, Вечен император или не, Стен се надяваше да е сега.

— Инженер Рашид? — каза Императорът. — Мда. Това съм аз. Една от многото ми маски, капитане. Когато ми се доще да се поразходя сред хората.

След това признание за Стен всичко си дойде на мястото.

— От това, сър, следва, че вие сте били целта на атентата. Няма нищо общо с Годфри Алейн. Нито с емисаря, който е отишъл да се срещне с него вместо вас.

Императорът се усмихна тъжно.

— Да. Той трябваше да се идентифицира като инженер Рашид. Вместо на бара, трябваше да помолят Джанис за сепаре В.

— Джанис ли? — попита Стен. — Кой е Джанис?

Императорът само му махна да продължи. И Стен продължи да свързва доказателствата във верига.

— Чудесно. Значи ето как е било замислено да стане. Динсман е насочил бомбата към сепаре В. Била е поставена така, че да унищожи бара и да избие останалите посетители, но само да зашемети ключовия посетител. Тоест вас. Останалото е лесно. Линейката е трябвало да ви закара при доктор Кнокс.

— А след това са смятали да ме задържат под свой контрол — каза Императорът. — Тъпи скапаняци. Това вече е опитвано.

Понечи да отпие от бутилката, но тръсна глава, затапи я и я тикна под стола.

— Понякога не се харесвам. Ти чувствал ли си се така?

Стен прецени, че е по-добре да пренебрегне въпроса и да натисне напред.

— Сър — каза той колкото можеше по-предпазливо, — струва ми се, че таанците нямат нищо общо с това. Някой — вероятно един от най-доверените ви хора — иска да ви замести като Император. Таанците просто са въвлечени в тази афера заради Алейн.

Изчака за реакция, но Императорът остана мълчалив, потънал в собствените си мисли. Стен реши, че сега е моментът да зададе ключовия си въпрос.

— Коя беше тя, сър?

Императорът вдигна към него старите си/млади очи.

— Джанис. Просто Джанис. Бяхме любовници. Преди доста години. Когато се чувствах… Майната му, кой го интересува как съм се чувствал… Разказах й няколко историйки. Какъв задник съм бил. Колко богат съм щял да стана. А тя… тя… По дяволите, момче, тя ме слушаше.

— Но вие сте Императорът — тихо отвърна Стен.

Императорът поклати глава.

— Бях инженер Рашид. Мечтател. Лъжец. По дяволите, тя ми вярваше. Прескачах до града доста редовно — веднъж на година-две. После започнах да се повишавам. Ето, вече съм капитан Рашид, мадам. Капитан Рашид.

— Но това е било отдавна — предположи Стен.

Вечният император кимна.

— Престанахме да бъдем любовници. Но останахме приятели. Аз дадох кредитите за бара. Трябваше да съм много дискретен партньор. Освен сепаре В. Поисках й да го поддържа само за мен или за хората, които изпращам там. Разполагах с най-доброто антиподслушващо оборудване в цялата ми Империя.

Той замълча за момент, после продължи:

— Годфри Алейн не беше първата секретна среща, която съм уреждал там. Странно какво прави човек със старите си любовници.

Той помисли, после пак издърпа бутилката изпод краката си и отпи малка глътка.

— Какъв е вашият съвет, капитане?

— Знаем, че има изтичане, сър. — Стен закрачи из ателието. — Трябва да запушим всичко. Някой, сър, съвсем определено иска да ви убие.

Императорът се усмихна със странна усмивка. Отвори уста да заговори, но се спря и Стен адски съжали, че не каза каквото му беше на ума. Какво ли още криеше?

— Окей. Вие сте мишената. Не знаем с колко заговорници си имаме работа. Така че не се доверявайте на никого. Продължавам по следата Кнокс. А вие, сър…

— Да, капитане? Какво точно ми препоръчвате да правя?

Стен се овладя и се зачуди дали не е отишъл твърде далече.

Императорът вдигна ръка в подигравателен войнишки поздрав.

— Не се безпокойте за мен, капитане. Нищо няма да ми се случи. Макар че понякога ми се ще…

После вдигна последната си шкартирана китара и пръстите му изтръгнаха от струните един много сложен акорд.

Дори за необучения слух на Стен прозвуча съвсем добре. И като изрична подкана да напусне.