Джаки Колинс - Кучката

Сузана процеди през зъби:

— На него май не му пукаше много за теб, когато те насади. Остави те, насаден на пачите яйца, и ако не бяхме се събрали… знаеш на какво е способен татко заради мен.

— Да, знам. Щеше да бъде много по-доволен да види как се катеря по кактусите в пустинята.

Сузана се намуси.

— Страшно си умен, няма що. Много те бива да дрънкаш глупости.

Два часа по-късно тя донесе информация, че на Нико са му дали една седмица.

— Виждаш ли колко добър и щедър е чичо Джоузеф.

— Чичо Джоузеф! Само ти можеш да наричаш най-големите гангстери във Вегас „чичо“!

Сузана сви устни.

— Ама ти си ужасно мнителен. Подозираш, че всеки, макар и далечно свързан с Лас Вегас, е гангстер. Ако искаш да знаеш, чичо Джоузеф е почтен собственик на хотел.

— Да бе, а папата е евреин.

Бърни изчака Сузана и Стар да излязат да поръчват сватбените си тоалети и се качи в спалнята да провери дали сейфът на Сузана все още е в гардероба. Беше там, скрит зад рафтовете за обувки.

Предположи, че комбинацията е сменена, но докато въртеше диска, се оказа, че не е. Вратичката се отвори. Най-отпред беше разнородната колекция от бижута, които Карлос бе подарявал на скъпата си щерка. Освен това обаче имаше сто хиляди долара в брой — сватбен подарък от скъпоценния татко. Сто хиляди в чисти, нови банкноти, недокоснати, непокътнати и половината негови, макар че Сузана не му беше разрешила да припари до тях. Кой глупак държеше сто хиляди в сейф, когато можеше да ги вложи в банка и да трупат лихви? Само неговата бивша, а скоро и настояща съпруга — милата Сузана.

— Ще ни бъдат за извънредни случаи — беше заявила тя преди пет години и оттогава той не ги беше виждал.

Сузана не подозираше, че Бърни знае шифъра, но една вечер той я бе наблюдавал, докато вадеше някакво колие и цифрите се бяха забили в съзнанието му. Половината сума беше негова, той имаше права върху нея. Той извади петстотин банкноти от по сто долара и ги подмени с пачки от по един долар.

Сами каза „да“, просто така. Това изненада всички, включително него самия. Но за какво служеха парите, ако не за харчене? А той открай време беше искал работа в клуб.

— Обаче няма да съм следващият, когото ще примамиш в кревата, да се разберем — предупреди той.

— Опазил ме бог!

Подписаха договор, стиснаха си ръцете и вече бяха заедно в бизнеса. За Фонтен това беше животоспасяващо средство. Финансите й бяха в окаяно състояние. „Хобо“ трябваше да си върне блясъка и популярността.

Веднъж влязъл в играта, Сами веднага се запретна за работа. Нае двама невероятни чернокожи диджеи — момче и момиче, както и нови келнери — до един млади, амбициозни и добре платени. Той хареса Стийв Валънтайн и реши да го задържи. Изпрати го на личния си фризьор за студено къдрене и му купи нови дрехи. Резултатът беше потресаващ.

— Забележително — възкликна Фонтен. — Ти го превърна в лъскав тип.

— Разбира се. Сега остава да променим менюто и да инсталираме ново осветление.

Сами и Фонтен бяха странна двойка, допаднаха си и работеха добре заедно. Правеха планове, шегуваха се и се смееха. В отношенията им нямаше нищо сексуално. Сами се възхищаваше от чувството й за хумор. Когато не играеше непристъпната мисис Халед, Фонтен беше остроумна, земна и много забавна.

Тя осъзна, че го обожава. Беше весел, естествен и не се превземаше. Беше толкова погълната от работата, че забрави секса. Вечер имаше сили, колкото да се пъхне в леглото след тежък работен ден.

Сами реши, че трябва да затворят за няколко дни, докато направят промените, и после да отворят с шумно, грандиозно парти. „Ще струва много, но ще си заслужава“ — беше я уверил той. Тя се съгласи. Не му каза, че адвокатът й предлагаше да продаде колата и къщата, за да погаси трупащите се дългове. Адвокатът беше идиот. Щеше да му докаже, че не е прав. Загърби тревожните новини и се зае да организира наистина разточително парти. Шампанско и хайвер за двеста души от най-шумното лондонско общество. Какво значение имаха още няколко сметки. Беше се хванала на играта и трябваше да играе докрай.

Мина почти седмица, докато Хал успя да уреди среща между Нико и Федърс.

— Трудно е да стигнеш до човек като него — обясни Хал, — а да се срещаш с някои от хората му няма смисъл. Не се притеснявай, обясних му положението. Ще се видите довечера.

— Божичко! — извика Нико. — Утре изтичат седемте ми дни. Хубаво ще се отрази на нервите ми.

— Сигурен съм, че Федърс ще направи нещо. Има връзки там, където трябва, с Фоницети имат общи интереси, а сега твоят дълг е негова грижа.