Джаки Колинс - Кучката

— Рики — тя го бутна силно. — Бъди така добър да станеш и да се ометеш оттук!

— Какво? Какво? — той отвори очи и се огледа озадачено, после се опомни. — А, да, вярно! Ела, скъпа, ела да получиш още малко от онова, което така ти хареса снощи.

Тя го смрази с поглед.

— Забрави за снощи, Рики. И не съм ти никаква „скъпа“. За теб съм мисис Халед. А сега се обличай и да те няма.

Той седна в леглото.

— Искаш да кажеш, че ме гониш?

— Ако имаш предвид уволнение — не. Но от леглото и от къщата — да. И запомни, че тази нощ е била плод на въображението ти.

По дяволите! Плод на въображението! Много ясно си спомни как го бе възседнала, наметната с кожено палто, размахваше шофьорската му шапка и крещеше: „Който пръв пресече финиша, е победител!“

Фонтен затвори вратата на банята. Рики се облече на бърза ръка и излезе, като едва не се спъна в количката със закуската.

Мисис Уолтърс му отправи презрителен поглед.

— Добро утро, мисис Уолтърс.

Тя му обърна гръб.

На табла Нико нямаше равен, така че само трябваше да потърси подходящия клуб и да приложи уменията си. В Лондон запалени играчи не липсваха и той стана повече от добър партньор. Прекара следобеда в игра и вечерта стана от масата по-богат с няколко хиляди лири. Не беше лошо и все пак недостатъчно, за да му помогне. Имаше нужда от съвет и се обади на Хал.

Срещнаха се в „Трейдър Викс“. Хал изглеждаше безупречно в нов бял костюм. Нико пипна ревера му.

— Изглежда хубав.

— Няма как, трябва да изглеждам добре за моите дами. Те са тук. Ако си изиграя добре картите, има вероятност до утре да притежавам половин Детройт. Защо не дойдеш с нас на вечеря?

— Ако имат петстотин хиляди долара излишни пари…

Хал се засмя.

— Пет години солидно чукане и може да ги изкараш.

Нико направи физиономия.

— Трябват ми по-бързо.

— При това положение не знам дали мога да ти помогна.

Нико го фиксира с хипнотичните си очи.

— Сериозно говоря. Парите ми трябват. Измъкнах се от Лас Вегас с неплатени дългове. Смятах, че пръстенът ще покрие загубата. А сега… — той направи безпомощен жест — ме откриха. Елегантно го направиха, не може да се отрече: изпратиха хубава жена, с която спах, а после тя ме заплаши, че ще ми откъсне топките, ако не намеря парите до седем дни. Съвсем делово — и ти, и аз знаем как стават тези неща. Имаш ли някакво предложение?

Хал повика сервитьорката и поръча още едно питие. Харесваше Нико и му съчувстваше, но не чак дотам, че да се накисне в нещо заради черните му очи. Да стои далеч от неприятностите му беше основен житейски принцип.

— Дай да уточним нещата. Кому дължиш и колко? — Хал се опитваше да го баламоса, за да спечели време, обмисляйки как да офейка.

— Дължа на Фоницети петстотин хиляди долара.

Хал подсвирна от изненада.

— Брей! Здраво си я загазил. Познавам стария Фоницети. Как са те оставили да направиш такива големи залагания?

— Загубих шест хиляди от собствените си пари в аванс.

Хал подсвирна.

— Здраво си го загазил, приятел.

Сервитьорката китайка му донесе пиенето и се усмихна.

— Никога не съм спал с китайка — разсеяно отбеляза Хал, когато тя отмина. — Коя беше дамата вестоносец? Да не би специално да са пратили някого?

Нико поклати глава.

— Беше англичанка. Каза, че името й е Лин.

— Много висока с хубаво тяло?

— Познаваш ли я?

— Беше танцьорка в телевизията. Не успя да излезе от кордебалета, докато не срещна подходящия човек.

— Кой е той?

— Казва се Федърс. Лин е дясната му ръка. Здрава мадама, не си поплюва, има черен колан по джудо. Извадил си късмет, че само те е изчукала.

— Много ти благодаря.

— Де да можех да поговоря с Федърс — разсъждаваше Хал. — Можеше пък да измислим нещо.

— Защо не можеш? — попита Нико.

— В момента не сме в бляскави отношения. Дългове, нали се сещаш…

— Колко.

— Пет хиляди лири. Умилостивявам го с някоя дребна сума, като стане съвсем напечено.

— Плати му парите, имам ги. Приеми ги като комисионна за помощта.

— Ей, Нико, не е нужно да го правиш.

— Знам, но ако успееш да изработиш нещо с Федърс, сигурно и той ще може да се спазари с Фоницети. Може би някакъв погасителен план… Какво ще кажеш?

Хал кимна бавно.

— Ще направя каквото мога.

Нико го потупа по рамото.

— Ще се радвам на всичко, което успееш да сториш.

Зашеметяващи манекенки в екзотично бельо дефилираха по рампата. Фонтен седеше на един от предните редове и дори не се стараеше да прикрие отегчението си.