Джаки Колинс - Кучката

— Познаваш ли Ванеса Грант?

Нико се обърна към пълничката руса дама, въоръжавайки се с целия си чар.

— За мен е удоволствие, мадам.

Ванеса засия. Прелестният непознат определено имаше предимства през познатия, но твърде нисък любовник.

Фонтен се върна от дансинга, видя Нико, не му обърна никакво внимание и седна между Санди и попзвездата. Нико се наведе през Ванеса.

— Добър вечер, мисис Халед.

— О, Нико, как си? — гласът й беше безразличен, но сърцето й затуптя като на ученичка.

Граф Паоло се намеси.

— Фонтен, ще танцуваме ли?

— След малко, Паоло.

— Как си? — попита я Нико.

— Много съм заета.

В този миг Ванеса стана да танцува със Санди. Паоло тъкмо се накани да седне до Фонтен, когато Нико му препречи пътя, настанявайки се от дясната й страна.

— Не отговори на позвъняванията ми.

— Казах ти, че съм заета.

— Не си имала никакво намерение да се обаждаш.

— Вярно е.

Той се пресегна и докосна диамантеното сърце, което висеше на шията й.

— Но носиш сърцето ми.

— Хубаво е.

— Няма ли поне да ми благодариш?

— Извинявай. Забравила съм. Ах, какво лошо момиченце съм била.

— Все същата кучка.

— Все същото надуто копеле.

— Защо не излезем? Искам да поговорим.

— Нямаме за какво да говорим.

— Е, тогава ще се любим. И двамата го искаме. После, ако искаш, разбира се, можем и да поговорим.

Той стана, хвана я за ръка и я поведе към изхода. Тя не се възпротиви.

Граф Паоло затича след тях.

— Фонтен, белисима, какво става?

— Върни се, поръчай си нещо за пиене и си намери някоя на твоята възраст да си поиграете, синко — каза Нико.

— Но… — Паоло остана с отворена уста, докато се чудеше как да отговори.

— Лека нощ — пожела му Нико и двамата с Фонтен слязоха по стълбите.

Дино се държеше както винаги, излизаше с няколко момичета наведнъж, обикаляше казиното, следеше залаганията и се отчиташе всеки ден на баща си. Всички си мислеха, че Чери е останала в миналото като бурен, но краткотраен спомен. Дино се беше държал непослушно и Джоузеф го бе напердашил.

Но дали беше така?

Зад усмивката се криеше разгневен и обиден мъж. Баща му беше сторил нещо непростимо. Унизи го пред хора, на публично място. Анулира брака му, сякаш Дино беше някакъв слабоумен тийнейджър. Никога нямаше да прости на баща си.

Джоузеф беше доволен от себе си и от живота. Беше се погрижил за всичко. Докопа се дори до онова копеле Нико и го бе предупредил. Дино беше предан син и добро момче. Беше осъзнал грешката си. Тъпите курви не стават за съпруги и трябва своевременно да бъдат изхвърляни от системата.

Бърни в никакъв случай не биваше да се жени отново за Сузана. Имаше ред причини, най-главната от които, че щеше да го подлуди. Беше непоносимо разглезена, беше свикнала да командва, постоянно го изнудваше, правеше истерични сцени, а като капак на всичко се намесваше и пустият татко. Стар — и тя беше една непоносима досадница, нищо че му беше дъщеря. Но как да остави въпроса с Нико нерешен? Петдесетте хиляди стояха заключени на сигурно място, но още не се беше свързал с Нико. А ако Сузана научеше за парите, щеше да отиде право при баща си и да го накисне.

Седеше в офиса си и за петнайсети път прехвърляше възможностите, когато влезе секретарката му — дългокрака мадама с ослепителна усмивка.

— Жена ти се обади — съобщи тя, докато сядаше на бюрото му. — Каза да й звъннеш веднага.

— Тя не ми е жена, Тина.

— Е, добре де, бивша. Какво значение има?

Ето това беше проблемът със секретарките в днешно време — нямаха никакво уважение.

— Утре отивам в Лос Анджелис — каза Дино на баща си.

— Защо?

— Както обикновено. Да прибера лично някои неизплатени дългове.

— А, да, да, добре.

Беше прието Дино или Дейвид лично да прибират дълговете от по-известните посетители на казиното.

— Мислех, че е ред на брат ти.

— Правя му услуга. Миа нещо не се чувства добре. След шест седмици пак ще ставаш дядо.

Джоузеф засия. Дейвид и Миа се представяха добре, а след няколко седмици щяха да му доставят няколко кандидат-булки за Дино.

— Ще останеш ли?

— Не знам. Може би. Ще ти звънна.

Съвсем свеж, на следващата сутрин Дино слезе от самолета на летище Лос Анджелис. Нервите му бяха отпуснати, беше прилично спокоен. На трийсет и три години щеше да взема сам решенията в живота си. Оттук нататък нямаше да зависи от никого. Мамка му на Джоузеф, мамка му на неговия свят. Дино искаше Чери и щеше да я има.