Джаки Колинс - Кучката

— Нека отдъхнем малко — извика Ленард.

Слязоха от конете на една поляна и още преди Фонтен да се усети, Ленард се нахвърли върху нея. Опита се да го отблъсне.

— Какво си мислиш, че правиш? — рязко попита тя.

Ленард дърпаше дрехите й.

— Искаш го… не можеш да ме заблудиш… само си играеш на непристъпна…

Фонтен яростно се опитваше да се измъкне.

— Ленард, за бога, престани.

— Харесва ти… искаш го… винаги съм те харесвал, Фонтен, и ти ме харесваш, не отричай…

Вече разкъсваше дрехите й, тя просто не можеше да повярва какво става. Най-сетне успя да го отблъсне със здрав ритник. Той се претърколи и застена от болка и удоволствие. Фонтен се изправи бързо.

— Мръсно копеле!

Тя яхна коня си и препусна бясно към къщата, задъхана от ярост.

Нико продължаваше да играе и тъкмо прибираше сериозна пачка от Пиърсън Криштън-Стюарт.

— Искам да си тръгваме — извика Фонтен.

Нико откъсна очи от играта.

— Защо?

Фонтен не успя да измисли причина — истината беше твърде унизителна.

— Просто искам да се прибера вкъщи.

— Не — твърдо каза Нико. — Оставаме за голямото надбягване утре. След това се прибираме.

Фонтен трябваше да признае, че едно от нещата, които харесваше у него, беше, че правеше онова, което той иска, а не което тя му казва. Разликата беше съществена.

Вечерята беше официална. Ванеса смяташе, че ще е неудържимо забавно, ако всички са издокарани.

Нико беше в добро настроение. Успя да измъкне повече от две хиляди лири от Пиърсън Криштън-Стюарт.

— Не е честно — ласкаво го порица Фонтен, докато бяха сами в стаята преди вечеря. — Остави нещастният човек да спечели нещо по-късно.

Нико се засмя.

— Истинска англичанка! Играта беше честна. Той загуби. Какво повече?

За миг се изкуши да сподели с нея за дълговете си и всичко останало, но се овладя. Сигурно щеше да се ужаси и по-лошо, можеше да поиска да откупи дълга му, а той не искаше това, въпреки че два-три от диамантените й пръстени щяха да решат проблемите му. Беше сигурен, че тя не е от дамите, които носят фалшиви бижута.

Оказа се доста трудно да говори насаме със Санди Рутс, но най-сетне успя да го хване след вечеря. Ненавиждаше се за това, което трябваше да направи, но нямаше друг избор. Заприказва младия жокей за това-онова, после сервира изненадата. Отначало Санди се преструваше, че не разбира за какво говори, но след това усети, че Нико не се шегува. Беше достатъчно схватлив, за да разбере, че с кариерата му на жокей е свършено, ако Чарли Уотсън го иска. А Чарли Уотсън сигурно щеше да го поиска, ако разбереше, че чука Ванеса Грант. Тук нямаше съмнение.

— Ще го направя — съгласи се той накрая. — Но не знам как въшливо копеле като теб спи спокойно нощем.

Нико наистина се чувстваше като въшливо копеле.

Пиърсън Криштън-Стюарт му досаждаше да играят още. Фонтен му отправи предупредителен поглед.

— Не забравяй да загубиш — каза тя.

Той й изпрати въздушна целувка.

— Какво мислиш за Санди? — попита я Ванеса.

— Санди ли? — Фонтен се изненада. — Имаш предвид малкия жокей?

Ванеса многозначително обърна очи.

— Не е толкова малък!

Фонтен изобщо не разбра накъде бие, защото вниманието й беше насочено към Ленард, комуто хвърляше вледеняващи погледи.

— Ленард е започнал да пълнее — отбеляза тя. — Защо не го пратиш някъде на санаториум за отслабване?

— Мислиш ли?

— Да, освен това е в опасна възраст. Рискът от сърдечен удар не е за подценяване.

— О, не — притесни се Ванеса.

— О, да — отвърна безжалостно Фонтен. — Определено изглежда остарял.

— Нико ми допада — смени темата Ванеса. — Никога не си изглеждала толкова…

— Клъвнала?

Ванеса се изкикоти.

— Да, това е думата.

— Така е — съгласи се Фонтен. — И ако трябва да бъда честна, така ми харесва.

В деня на голямото надбягване всички станаха рано. Беше студено, но слънцето грееше.

— Фантастично! — възкликна Фонтен на закуска. — От години не съм яла пушена херинга!

Нико взе един „Спортинг Лайф“ и започна да проучва състезателите. Тъй като Гарбо със сигурност нямаше да спечели, трябваше да провери останалите коне. Откри един — истински аутсайдер — френски кон на име Канга. Двайсет и пет към едно. Реши да се обади на Хал.

Хал го насърчи, защото познаваше коня. Беше печелил второ място в началото на сезона, но оттогава нищо. Все пак беше обещаващ, а и метеорологичните условия бяха добри.

— Искам да заложа на него — каза Нико.

— Колко?