Джаки Колинс - Кучката

Бърни се чувстваше приятно отпуснат от марихуаната. В прилив на храброст реши, че може да застане срещу Карлос Брент и Фоницети и да им се усмихне.

Съобщи на Сузана, че излиза и ще я вземе в шест. Тя лежеше замаяна от марихуаната, но не пропусна за шести път да му предложи да се оженят отново.

— Защо? — попита Бърни. — Толкова ни е добре заедно, когато не сме женени.

— Така е — съгласи се тя, — но трябва да го направим заради Стар.

Да не говорим за Карлос, помисли Бърни, докато се изнизваше. Големият татко ще побеснее, ако разбере какво става.

— Не забравяй да кажеш на Нико за довечера — извика Сузана след него.

— Ако го видя.

— Сигурно вече се е върнал. Коя е новата му приятелка все пак?

— Казах ти, че не знам. Ще се видим по-късно.

Бърни се върна в апартамента си. От Нико, разбира се, нямаше и следа. Зачуди се дали да не поръча разговор с Лондон. Искаше да разбере какво става. Колко още можеше да поддържа заблудата, че Нико е наоколо. Разбира се, нямаше да рискува да звъни от „Форум“. Трябваше да излезе и да използва някоя телефонна кабина. Горещо се надяваше Нико да се е настанил в хотел „Ломонд“, както му беше казал.

Взе душ и се преоблече. Пръсна си освежител за уста и излезе.

Чери се въртеше пред огледалото.

— Харесва ли ти? — попита тя.

— Хубава е — механично отвърна Дино, притеснен за доста по-сериозни неща от новата рокля на Чери.

— Не ти харесва — намуси се тя.

— Не е вярно, скъпа — той я прегърна успокоително. — Приличаш на страхотна голяма красива кукла.

— Аз съм твоя съпруга — изпъчи се тя. — Госпожа Дино Фоницети.

Стомахът му се сви от страх. През всичките трийсет и една години от живота си не беше вземал едно решение, без да се посъветва с баща си. И ето че сега го направи. Измъкна се още същия следобед и се ожени за Чери, преди Джоузеф да е измислил някакъв хитър начин да се отърве от нея.

— Баща ти ще ме хареса — каза Чери, сякаш прочела мислите му. — Ще видиш, наистина ще ме хареса. Обещавам ти.

— Знам, знам. Само си дръж устенцата затворени за сватбата. Аз сам ще му кажа.

— Тази вечер?

— Да, разбира се, тази вечер.

Тя се усмихна.

— Каква изненада ще бъде! Бащата ти и аз се виждаме за пръв път и изведнъж ти — бам — му казваш!

— Да — бам. Точно така — бам — Дино направи неимоверно усилие да се засмее.

Джоузеф Фоницети пристигна в ресторанта в седем без петнайсет. Изучи масата, остана доволен и оберкелнерът въздъхна от облекчение. Когато работиш с Джоузеф Фоницети, се научаваш да бъдеш маниашки взискателен.

— Донесете ми „Перие“ — поръча Джоузеф — и няколко от онези бели картички.

Келнерът мигновено се завъртя на пети, после застана на известно разстояние, докато Джоузеф надписваше с неграмотния си почерк картичките с местата.

Малко преди седем пристигна Дейвид с жена си Миа. Двамата прегърнаха Джоузеф и заеха местата си.

В седем и две се появи Дино. Държеше Чери за ръка, но дланта му така обилно се потеше, че имаше опасност да я изпусне.

— Чери, искам да те запозная с баща си — притеснено каза той.

Чери пристъпи с широко ококорени очи.

— Господин Фоницети, с нетърпение очаквах този миг.

Джоузеф се усмихна лъчезарно.

— И аз, мила моя, и аз също.

Момичето беше по-хубаво, отколкото предполагаше. Преди Дино си падаше по едрогърдести мацки с тъпи физиономии. — Седни тук, до мен. Какво ще пиеш?

Чери не помръдна поглед, но вече беше забелязала бутилките „Перие“.

— Минерална вода, ако не възразявате.

— Да възразявам ли? Разбира се, че не — явно и по-умна, отколкото предполагаше.

Дино понечи да седне до нея, но баща му го отпрати.

— Там — посочи той, — до жената на брат ти.

Дино послушно отиде до другия край на масата и си поръча двоен скоч.

Пристигнаха Сузана и Бърни, който подскочи, като видя Чери. Вече част от семейството? Толкова скоро? Сузана се втурна да целува Джоузеф.

— Чичо Джо, всеки път, като те срещна, изглеждаш все по-млад! — После изпрати въздушни целувки на братята, които познаваше от дете.

Карлос Брент се появи шумно както винаги, в компанията на шестчленен антураж.

Гостите почти се бяха събрали.

— Къде е Нико Константин? — попита Джоузеф. — Почти седем и петнайсет е.

Който познаваше Джоузеф, знаеше, че изключително много държи на точността. Сузана погледна Бърни.

— Къде е Нико?

Бърни сви рамене и се опита да изглежда небрежно.

— Изпраща извиненията си и се надява да дойде за кафето.