Джаки Колинс - Кучката

— Има нова приятелка — съобщи Сузана, — тя сигурно не го пуска от леглото!

Джоузеф се обърна към Чери:

— Ти си приятелка с Нико, нали?

— Нико ми е като баща — отвърна тя, свенливо навела поглед.

Обзалагам се — каза си Джоузеф. Чери му допадаше — госпожица Миловидност и Лъчезарие. Заслепила е Дино, защото е първото чисто момиче, което е видял от години. Чудеше се какво ли ще трябва да направи, за да се отърве от нея. Може би Нико знаеше, в края на краищата той я бе вкарал в живота на сина му, сигурно знаеше и как да я изкара оттам. Беше ослепително хубава и не ставаше за съпруга — щеше да легне с кого ли не, преди още да е изсъхнало мастилото на брачното свидетелство. Джоузеф хвърли поглед на Миа в другия край на масата. Ето това беше чиста работа!

— Господин Фоницети — започна Чери, — не знаете колко вълнуващо е за мен… че срещнах Дино… вас…

— Откъде си, мила? — попита Джоузеф. Нямаше да е зле да чуе нейната версия, преди да пусне частен детектив след нея.

На Бърни му се струваше, че вечерята продължава безкрайно. Сузана се беше вживяла в ролята на млада булка. Карлос му хвърляше по някоя рибешка усмивка, Миа и Дейвид както винаги бяха отчайващо скучни. Малката Чери, мис Самата Невинност май не успяваше да баламоса стария хитрец Фоницети.

Бърни не бе успял да се свърже с Нико. Хотелската стая не отговаряше и той остави съобщение, че засега всичко е наред. Но докога? Докога отсъствието му щеше да остава незабелязано и докога Бърни щеше да ги заблуждава с някаква си тайнствена приятелка.

Като че ли в отговор на въпросите му Джоузеф попита:

— Хей, Бърни, какво става с Нико. Чу ми се да казваш, че ще дойде за кафето.

— Предполагам, че се е забавил някъде…

— Когато каня хора на вечеря, те обикновено идват. Имам да говоря с Нико по работа. Кажи му по-късно да се отбие при мен.

Ставаше напечено, Бърни сериозно започваше да обмисля варианта да замине със Сузана за Ел Ей и да се измъкне невредим от кашата.

— Ако го видя — едва промърмори той. — Струва ми се, че може да е заминал някъде с това момиче.

— Заминал ли? — наостри уши Джоузеф. — Дино, чу ли?

— Какво? — Дино подскочи. Беше се унесъл в планове да прекара медения си месец в Европа, далеч от баща си.

— Нико Константин е заминал — каза сериозно Джоузеф.

— Не е заминал — Дино се опита да се засмее. — Тук е, обаче с жена… знаете как става…

— Коя е жената? — в очите на Джоузеф се бе появил стоманен блясък.

— Не знам как се казва…

— Тук ли работи?

— Не, струва ми се, че не.

— Коя е? С какво се занимава?

Сузана се намеси.

— Да, коя е всъщност тази тайнствена жена?

На Бърни му се искаше да я хване за косата и да удари главата й в масата. Не му харесваше и погледът на Джоузеф, той не беше глупав човек.

— Казах ти, не знам. Някоя курва го е замъкнала от масите право в кревата.

— Всички, внимание! — Чери възбудено плесна с ръце. — Повече не мога да се сдържам! Днес следобед Дино и аз се оженихме!

На Бърни му се прииска да я разцелува. За подобно отклоняване от темата не бе и мечтал.

— Какво? — попита Нико невярващо.

— Стъкло, парче хубаво шлифовано стъкло, поставено в платина за разкош. Менте — хубаво направено, ама менте!

— Не мога да повярвам — Нико усети, че го обзема луд пристъп на смях. — Просто не мога!

— Но се налага, брато, почни да свикваш.

Нико поклати глава невярващ. Значи мисис Дийн Костело го бе измамила. Чакай малко! Старата чанта никога не бе твърдяла, че пръстенът е истински. Не й беше искал сертификат, естествено. Вероятно истинският пръстен седеше заключен в някой банков трезор. Естествено е за подобно бижу. Богатите дами правят дубликати на скъпоценностите си. Превъзходни дубликати впрочем. Достатъчни, че да заблудят всеки, освен специалистите за жалост.

Нико започна да се притеснява.

— Хал, не знам какво да кажа. Нямах представа…

Хал се държа великодушно.

— Разбира се, че не си имал. Дори аз го взех за истински, а имам око и познавам оригинала от километри. Виж, беше ми приятно да направя нещо за теб — каза той и стана да си върви. — Предай поздрави на Бърни. Днес ли заминаваш?

Нико сви рамене.

— Не знам какво да правя.

— Знаеш ли какво ти трябва? Богата стара чанта — Хал се засмя. — Богата, стара и щедра — разгорещи се, говорейки за специалността си. — Чакам утре две сладурчета от Тексас. И милион да им поискаш, няма проблем. Но трябва да поработиш…

— Колко са стари?