Джаки Колинс - Кучката

— Те всичките не са оттук. Само идват да си тренират оная работа и да си оправят банковите сметки.

— Тя е добро момиче — опита пак Дино. — Ще я харесаш.

Джоузеф затвори очи и се опита да преглътне факта, че синът му е хубаво момче, но опре ли до жени, напълно оглупява. Дейвид, по-големият му син, беше умен. Имаше си жена, обикновено италианско момиче, което никога не му създаваше неприятности. Той се чукаше наляво и надясно с курвите от Лас Вегас, но за собствена сметка.

— Кога я срещна? — попита Джоузеф. — Преди месец? Два? Как не съм чул нищо?

— Ами тя… Чери… пристигна миналата седмица. Знаеш как става. Тя е момичето, за което искам да се оженя. Стана просто ей така.

Да, Джоузеф беше наясно как е станало. Някоя интелигентна курва се е увъртяла около него и е решила, че късметът й е проработил. Е, да, ама не. Дино щеше да ожени, когато той, Джоузеф, преценеше, тогава лично щеше да уреди нещата. Ще поръча пратка италиански девственици и Дино ще си избере. Така беше постъпил за Дейвид.

— Така, Чери значи. С кого е дошла тук?

Дино понечи да излъже, но се отказа. Баща му рано или късно щеше да узнае истината.

— С Бърни Даръл. Приятели са.

— Несъмнено. Бърни Даръл домъква в Лас Вегас някаква мацка само защото са приятели. Вярвам го. Кой не би го повярвал.

— Дошла, за да види Нико Константин, после срещна мен. Никой от нас не го е очаквал… просто се случи.

— И какво направи Нико? Целуна ви и ви пожела безмерно щастие?

— Тя и Нико… Всичко между тях бе приключило.

Джоузеф кимна.

— Да, разбира се. Фактът, че Нико губи като побъркан на игралните маси, няма никакво отношение. Между другото, уреди си плащането с него?

— Ще го уредя.

— Оставил си го, улисан в подготовки по сватбата. Така де, кой го е грижа за петстотин и петдесет хиляди долара.

— Нико ще плати.

— Няма да е зле.

— Днес ще уредя нещата — Дино се изкашля нервно. — Сега за Чери. Кога да я доведа да я видиш?

Джоузеф кимна замислено. Хрумна му нещо.

— Довечера — каза той. — Ще вечеряме заедно. Цялото семейство. Ще обсъдим плановете ти за женитба.

Дино се успокои. Изглежда, баща му прие нещата без много съпротива. Трябва да му е било ясно, че ще е безполезно да се противи. Дино не беше като Дейвид, когото ожениха насила за една смирена италианска дебелана.

Дино се усмихна. Всички ще харесат Чери. От момента, в който баща му я видеше, всичко щеше да е наред.

— Имаме покана — заяви Сузана, като седна на масата на Бърни.

— Така ли? — в гърлото му заседна сливата, която преглъщаше заради стомашните си проблеми.

— Да — Сузана хвана менюто. — Татко иска да вечеряме с него и Фоницети тази вечер. Приех от името на двама ни.

— Наистина ли? — Бърни се зачуди откога тя отново започна да приема покани от името на двама им. Две нощи бурен секс бяха достатъчни, за да остане разводът им смътен спомен от миналото.

— Поканил е и Нико Константин. Ще му предадеш ли, ако обичаш? Не мога да го намеря в апартамента му.

Бърни отново щеше да се задави със сливата.

— Защо Нико?

— Защо не, тате го харесва.

„И мрази мен“, допълни наум изречението той. Последният път, когато се видяха, бе преди развода. Карлос Брент го беше срещнал на игрище за поло.

— Гадно копеле, само една дума от Сузана и стикът ми ще играе по топките ти. Имаш късмет, че не е отмъстителна.

Колко мило! Оттогава не си бяха говорили.

— Не знам дали Нико ще се съгласи — отвърна Бърни. — Намерил си е някакво момиче тук.

— Кое е то? — подозрително попита Сузана.

— Не знам, нямам представа дори как се казва.

— Може да доведе и нея.

— Ще се опитам да се свържа с него.

Сузана се прозя, после се протегна.

— Да не повярваш, миличък, какво се случи между нас! Какво ще кажеш? Психоаналитикът ми ще получи удар.

На Бърни наистина му беше трудно да повярва. В един миг със Сузана се мразеха искрено и всеотдайно, в следващия се любеха като зажаднели войници в градска отпуска. В леглото нямаше равна, уви, през останалото време беше абсолютна досадница. Карлос я бе разглезил, това бе причината за всичко.

Пълничка сервитьорка се втурна към тях.

— Мис Брент, какво да ви предложа днес?

Мис Брент. Тя винаги е била мис Брент, никога мисис Даръл.

— Не знам, Маги — познаваше повечето сервитьорки по име, защото от малка идваше в този хотел.

— Може би датско сирене и черно кафе.

— Разбира се.

— Мисля си — тя се обърна към Бърни, — защо ти и Нико не се върнете с мен в Лос Анджелис? Мога да взема самолета на татко, когато си поискам. Утре например… можеш да дойдеш вкъщи, Стар ще се зарадва.