Ърскин Колдуел: Пътуващият проповедник

Саймън няколко пъти беше ходил до пътя, но все се връщаше обратно и се разхождаше надолу-нагоре из двора. Не поглеждаше към Клей.

Клей чу, че Дийн спря да се люлее.

— Страшно силен е — каза тя.

— Я гледай какво дрънка тая, дявол да го вземе — каза Клей и изтича по стъпалата.

Стигна до нейния стол и я разтърси.

Тъкмо се готвеше да й се скара, загдето говореше така, и чу Саймън да прекосява тичешком двора. Клей видя, че Шугър идва нагоре по пътя.

Остави Дийн и се смъкна по стъпалата. Когато стигна пътя, Шугър и Саймън влизаха в двора. Той тръгна редом с тях, докато стигнаха къщата.

— Е, хайде да спрем дотука — каза Клей и застана пред Саймън. — Дотука е напълно достатъчно!

Саймън сложи ръка върху рамото на Клей и се вгледа надолу в лицето му.

— Няма да попречиш на приятеля си да се позабавлява, нали, братовчеде?

— Зависи — каза Клей. — Вече става прекалено.

Шугър взе да се отдръпва, но Саймън я сграбчи. Тя не можеше да се пребори с хватка като неговата.

— Ей, бели хора, не искам да се занасям. Съвсем грешно си мислите за мене!

— Чакай, чакай — каза Саймън. — Не говори така, Шугър. Ти мълчи, аз ще оправя всичко.

Шугър не показа, че е готова да му се подчини.

— Нали сте проповедник, мистър Саймън? — попита тя.

— Проповедник съм — каза той.

— Тогава не трябва да закачате цветните момичета. Ще ви благодаря много, ако ме пуснете.

— Не се опитвай да се отървеш от мене, Шугър.

— А пък аз си рекох — каза Клей, намесвайки се, — че ако бихме…

Саймън обгърна Шугър с ръка и започна да я потупва. Тя поглеждаше ту Клей, ту Саймън.

Клей се видя принуден да млъкне и да гледа какво става. През целия си живот не бе виждал подобно нещо. На верандата Дийн стана от стола й дойде до най-горното стъпало, също, за да гледа.

— Мистър Саймън, вие сте най-големият дявол, който съм виждала между белите хора — каза Шугър.

Саймън намигна на Клей в полумрака, като затвори едната цепка на лицето си и отново я отвори. Продължи да тупа Шугър, а Клей го гледаше онемял. Преди Клей да разбере нещо, Саймън вече придърпваше Шугър по-близо до къщата. Бяха чак при стъпалата, когато ги настигна.

— Ей, хайде да се спрем за малко тука — започна Клей. — Ако изобщо знам нещо, то това е, че…

Саймън и Шугър се изкачиха по стъпалата и прекосиха верандата. Клей скочи по стъпалата след тях.

Когато стигна до вратата, не можеше да направи ни-, що. Саймън и Шугър бяха влезли; оставиха го да стои на вратата с Дийн.

Обърна се, погледна Дийн и втренчи поглед в нея, докато тя продължаваше да гледа навътре. Бутна я.

— Страшно особен мъж, — каза тя.

Бутна я отново, изтласка я на верандата и влезе вътре да види къде отива Саймън.

Клей успя да намери една лампа в тъмната къща. Запали я набързо и изтича към стаята на Саймън. Стигна, преди Саймън да успее да затвори вратата.

— А бе аз не съм по-придирчив от другите — започна Клей, — но когато става въпрос да се водят черни момичета…

— Остави лампата на масата, Хори — нареди Саймън. Той почака Клей да изпълни нареждането му.

— Когато пристигна днеска — каза Клей, — бях много радостен да те посрещна, но…

Саймън извади револвера си и го постави на масата до лампата. Клей го виждаше за първи път и беше твърде изненадан, че Саймън носеше оръжие.

Пистолетът беше барабанлия с шест патрона и пружинен спусък. Подобно оръжие в ръцете на човек като Саймън Дай изглеждаше опасно. Клей премигна от блясъка му под светлината на лампата.

— Не е нужно да оставаш, Хори — каза Саймън, като му посочи вратата. — Можеш да излезеш.

— Ето ти на! — каза Клей. — Не искам да помислиш, че съм по-негостоприемен от другите, ама…

— Братовчеде — каза Саймън, — съжалявам, че ще трябва да те разочаровам, но не е в характера ми да свиря втора цигулка. Ще трябва да излезеш навън и да почакаш.

Той отиде при Шугър и започна да я гали.

След това Клей не можеше да стори нищо повече и той отстъпи към хола. Застана там и се загледа в стаята, докато Саймън тръшна вратата. Премина с несигурна стъпка през хола и отиде към верандата.

Дийн стоеше на вратата.

— Страшно смешен мъж — каза тя.

За миг Клей се вгледа в нея и след това я избута от вратата.

— Млъквай, Дийн, по дяволите! — каза той.

Когато Клей седна, Дийн дойде и приседна на крайчеца на съседния стол.

— Да ме вземат мътните, ако някога съм виждал такъв проповедник! — каза той. — Той е наистина Саймън Дай, но се държи като проповедник не повече от мене или Том Роудс.