Ърскин Колдуел: Пътуващият проповедник

Саймън се хвана да раздруса китката на Клей, докато последният почувствува как се схваща цялата му ръка.

— Май не мога да разбера за какво намекваш — каза Клей замаян, отдръпна ръка и взе да разтърква пръстите си, за да ги съживи.

— Трябва да се намери такова момиче като… как й беше името, за да накара двама мъже като нас да се разберат — каза Саймън. — Това сме ние, братовчеде, Щом ми рече, че жена ти е от предугаждащите, веднага си рекох, че ние двамата ще се разберем като две зърна в шушулка.

— И ти ли имаш жена като нея? — попита Клей.

— Аз ли? — каза Саймън. — Не. Нямам. Загубих и последната, която имах. Преди три години отиде да живее в Атланта.

Клей се загледа за няколко мига във върховете на обувките си. В този миг той не можеше да погледне към. Саймън.

— Много ми е жал за тебе, Саймън — каза той на края. — Наистина ми е жал. Но не знам какво да ти кажа. Чини ми се, че искам някак си да ти помогна или нещо подобно. А пък ние с Дийн, майка му стара…

Саймън протегна дългата си ръка и тупна Клей по гърба.

— Аз дойдох тука, за да проповядвам, Хори — каза той. — Господ, нашият върховен повелител, ме изпрати в Джорджия, за да ви спася чрез проповед от греховете ви. Той ми каза, че най-лошите хора в целия свят живеят в Джорджия, а аз му казах, че ще положа всички усилия, майка му стара, за вас.

— А къде смяташ да държиш проповедите си?

— Във вашата черква — каза Саймън. — Предполагам, че си имате черква.

— Каква черква?

— Черквата, която си имате. Черквата на Роки Комфърт. Имате си черква, нали?

Клей погледна през пътя към боровете.

— Здравата ме обърка — каза той най-после. — Ако е имало такова нещо в Роки Комфърт, хич и не знам къде е!

— А къде слушате проповеди?

— Никой не слуша проповеди, поне аз не знам за такова нещо. По едно време имаше черква там, нагоре по пътя, на около една миля или малко повече оттука, при завоя на реката, но сега служи като навес за тор. Том Роудс там си държи изкуствените торове през пролетта, а през есента слага вътре памучните си семена. Том изкара скамейките и амвона и ги нацепи на дърва за горене. По този въпрос би трябвало да се видиш с Том Роудс, само че няма смисъл, защото Том няма да ти позволи да я използваш.

— Тогава, чини ми се, ще трябва да използуваме училището — каза Саймън след няколкоминутна тишина. — Далече ли е училището?

— Около миля и половина. Ей, там горе е, отвъд мястото на Том.

— Да не би и него да го използува, а?

— Не, училището Том не е закачал. През някои години отварят училището за три-четири месеца през годината. Том не ги закача.

— Щом е така, в неделя ще държа проповед в него, Можеш да съобщиш, та хората да знаят, че ще държа проповед.

— Хич не е нужно да съобщавам — каза Клей. — Всички ще го знаят и без това. Нищо не може да се случи в Роки Комфърт, без новината да се разпръсне като светкавица.

Саймън вдигна ръка.

— Пшшшшт! — прошепна той. — Кой е това?

— Къде? — попита Клей. — Не виждам жива душа никъде.

Саймън стана, заобиколи тихо стола на Клей и отиде до вратата. Той сякаш се готвеше да се втурне вътре, когато Клей скочи и го изпревари.

— Чакай малко, Саймън. Какво искаш да правиш?

— Чух, че някой се крие зад един от тези прозорци — каза Саймън. — Исках да видя кой е.

— Майната му, та това тук е моята къща — каза Клей. — Ако трябва да се вижда нещо, аз ще го видя.

— Върви тогава да видиш, Хори, и го доведи навън — му каза Саймън. — Аз ще остана тука да чакам.

Клей погледна в хола и изчака Саймън да седне. Саймън се настани в стола, а Клей влезе на пръсти вътре.

След няколко минути до верандата достигна звук от влачене на крака. Саймън стана и зачака. Той вече беше до вратата, когато Клей мина през хола, дърпайки след себе си Дийн.

— Срамува се от непознати — извини се Клей. — Не се учудвай, ако се уплаши и се опита да избяга. Както казах вече, току-що навърши петнадесет години и още не е привикнала да среща непознати хора.

Саймън хвана другата й ръка и помогна на Клей да я изкара на верандата. Излязоха навън и тогава Саймън се усмихна на Дийн и я потупа по задника. Клей с мъка преглътна.

— Хей, я чакай малко — каза той.

— Не се впрягай, братовчеде — каза Саймън. — Само се опитвам да я укротя, както се укротява див жребец. Нищо не можеш да направиш с тях, докато не ги погалиш малко, та да се успокоят. Ти като фермер би трябвало да го знаеш.

Клей пристъпи напред и бутна Саймън. Саймън не помръдна.

— Майната му — каза Клей. — Тая работа хич не ми харесва.