Ърскин Колдуел: Пътуващият проповедник

Спря да говори и се загледа в червения блясък на небето над билото.

— Страшно силен мъж е — каза Дийн, като се поклащаше леко.

— Млъквай, Дийн, по дяволите! — каза той.

В двора се чу шум, сякаш някой търкаше кожа по твърд пясък. Клей подскочи в стола и впи очи в тъмнината. Дийн стисна ръката му, но той не й обърна внимание. Хвана перваза с ръце и се изтегли напред, като приседна на крайчеца на стола.

По едно време му се стори, че вижда някакво тъмно лице по пътеката откъм пътя. Почувствува се неспокоен, защото му дойде на ума, че единственият човек, който можеше да бъде там, е Харди.

— Кой е там? — попита Клей.

— Аз съм, мистър Клей — каза Харди и се приближи до верандата.

— Какво искаш, Харди?

— Дойдох да потърся Шугър, мистър Клей. Ако не беше тая работа, нямаше да ви безпокоя.

— Защо мислиш, те е тука? — попита Клей.

— Мистър Клей — каза Харди, моля ви се, не се опитвайте да ме излъжете. Знам, че не сте такъв човек.

— Шугър ли търсиш?

— Мистър Клей, знаете много добре, че нея търся. Моля ви се, не се опитвайте да ме излъжете, мистър Клей.

Харди стигна до стъпалата. Оттам можеше да гледа през отворената врата в хола. Не светеше никъде освен в стаята на Саймън.

— Шугър ли ти каза, че е тука, Харди? — го попита Клей.

— Не, сър.

— Тогава какво те кара да мислиш, че е тука?

— Мистър Клей, не се опитвайте да ме излъжете. Оня бял човек й каза да дойде тука.

— Шугър ли ти каза, че той е казал?

— Не, сър.

Клей се заслуша. Стори му се, че чува Саймън, но не беше сигурен. Толкова неща се въртяха в главата му, че беше трудно да се съсредоточи само в едно от тях и да не се занимава с другите.

— Какво мислиш да правиш, Харди? — попита Клей.

— Дойдох да взема Шугър — каза твърдо Харди.

В гласа му Клей долови решителност.

Харди беше жълт негър и Клей знаеше, че не може да се оправи с него, както се оправяше с черните негри.

— А бе, мистър Клей — каза тон, — няма защо да се опитвате да ме излъжете. Нямам лоши чувства към вас и не искам да имам. Но дойдох да си взема Шугър и да си я отведа в къщи. Затова съм тука, мистър Клей.

Клей усети, че зад гърба му Дийн мърда върху крайчеца на стола. Нямаше нужда да я поглежда, за да разбере, че тя наблюдава Харди.

— И аз не знам какво да ти кажа, Харди — започна неловко Клей. — Днес ни дойде на гости Саймън Дай, пътуващият проповедник; сега е в къщи с Шугър. Чини ми се във всеки случай, че ти го знаеше още отначало.

— Да, сър, мистър Клей — каза Харди и се изкачи по стълбите. — Не искам да забърквам разни каши. Не съм такъв човек.

Когато стигна най-горното стъпало, той се спря.

— Белите са виновни — каза Харди. — Не обвинявам Шугър. Хич даже. Оня бял човек я накара да дойде тука и тя нямаше да дойде, ако той не й беше казал. Винаги белите забъркват разни каши с цветните.

— Какво смяташ да правиш сега, Харди? — попита Клей неспокойно.

— Дойдох да си взема Шугър в къщи.

Харди пресече верандата към вратата. Клей скочи и го изпревари до прага.

— Няма да правя кавги във вашия дом — му каза Харди.

— Аз ще отида да съобщя на Шугър, че си дошъл да я вземеш — каза Клей.

Напусна верандата и премина през тъмния хол, без да изчака какво ще отговори Харди. Стигна до вратата на Саймън, натисна леко дръжката и влезе вътре. Едва когато беше в стаята, разбра, че Харди го е последвал и стои зад него.

Той прекоси стаята и вдигна фитила на лампата.

Саймън видя само Харди. Посегна за револвера си на масичката до кревата. С един скок застана на крака пред тях и зареди пистолета с вдървения си палец.

— Не насочвайте това нещо към мене, мистър Саймън — каза Харди гневно. — Хич не мога да търпя такива работи!

— Я си затваряй устата и се махай от къщата! — извика му Саймън. — Мразя да ми се фукат негри! Омитай се оттука, черна муцуно!

В този миг Саймън изглеждаше съвсем различен. Когато пристигна следобеда, облечен в черен, изпрашен костюм, с плетена черна папийонка и черна шапка, той напълно приличаше на странстващ проповедник, който излиза от колата си, за да си отпочине след дълго и уморително пътуване. Сега, в светлината на газената лампа, на фона на боровите дъски, изцапани с жълти, смолисти петна, имаше вид на дивак, който дебне някое животно в гората.

— А бе най-добре е да уредим тая работа мирно и тихо — каза Клей плахо, без да сваля поглед от пистолета в ръката на Саймън.

Не му обърнаха внимание. Харди отказа да се дръпне. Пристъпи няколко крачки напред, като гледаше лампата на масата.