Лора Роуланд - Шинджу

В този миг Цунехико се втренчи притеснен в двата йероглифа, които бе изписал, и после смачка листа. Бе сгрешил. Явно уменията му по калиграфия и писане под диктовка бяха твърде ограничени. Сано предпочиташе сам да си пише докладите, но трябваше да се подчинява на правилата и на възприетия ред — дори когато това означаваше да се примирява с неграмотния си секретар само защото му бе натрапен от началството. При това бе длъжен да изготви доклада в съответствие с изискванията на Огиу, макар че противоречаха на собствените му възгледи. От друга страна, не искаше да наскърби момчето. Изчака го да вземе нов лист хартия. После двамата бавно и мудно завършиха доклада под съпровода на Цунехиковото ритмично сумтене. Сано изчете текста страница по страница, за да се увери, че няма правописни грешки, и с облекчение постави печата си.

— Отнеси това на началника на канцеларията и изчакай разпорежданията му — нареди той на Цунехико.

— Да, йорики Сано сан ! — Цунехико взе доклада, нави го на руло и го завърза с копринена панделка. После се изправи, дишайки тежко, и отвори вратата.

В коридора отвън прозвуча смях и миг след това покрай тях забързани минаха Ямага и Хаяши.

— Довечера ще прескочим до Йошивара — говореше Ямага. — Момичетата там ще ни обслужват до зори.

— Хайде да не губим време — отвърна Хаяши.

Разхилиха се отново и отминаха. До Сано продължиха да достигат фрази от сластолюбивия им разговор — «пищна плът», «нежни слабини»… В съзнанието му проблесна картина на бъдещето, което го очакваше. Видя какво щеше да се случи, ако следва изискванията на Огиу: Ще потъпква един след друг всичките си принципи, докато накрая стане като Ямага и Хаяши, за които модата и плътските наслади струваха повече, отколкото истината и справедливостта. Ще прехвърли задълженията си на «презрените» по-нисши класи, за да си тръгва рано и да се отдава на безсмислени «кастови» занимания и съмнителни «светски» удоволствия. Ще жертва честта си заради сигурността, а себеуважението — в името на удобството.

— Чакай! — нареди той на Цунехико. Грабна доклада от ръцете му и го скъса на две. Бързо написа нов, в който определи смъртта на Норийоши и Юкико като будеща подозрение и изискваща по-нататъшно разследване. После го връчи на секретаря си и напусна помещението. Не искаше да се отдава на безметежен живот или да дебелее от охолство — възнаграждението за безпрекословно подчинение. Предпочиташе да чувства приятната тръпка от диренето на истината — както бе постъпвал още като учен. Би дал всичко, за да изпита същото вълнение както при разследването на палежа, би жертвал бъдещето си заради въодушевлението от съзнанието, че върши добро.

Но някак си трябваше да помири личното си желание с повелите на Бушидо и на свещения дълг към семейството и господаря.

Затворът на Едо бе място зловещо и скверно и никой не отиваше там доброволно. На Сано не му се нравеше перспективата за подобно посещение, но разследването го налагаше, тъй като телата на Норийоши и Юкико бяха отнесени в затворническата морга. Сега, когато пристигна тук, заоглежда сградата със смесица от любопитство и безпокойство.

Мрачното здание бе опасано от тесен канал със застояла вода. Над страховитите каменни зидове се извисяваха стражевите кули. През специални отвори в основата на стените изтичаха и се вливаха в канала отходните води от килиите. Крещящите признаци на мизерия и запуснатост безмълвно доказваха отвращението на градската управа към затвора и към обитателите му — между камъните свободно се стелеха плевели и мъх, от покрива липсваха керемиди, а мазилката се лющеше на едри късове. Паянтов дървен мост прехвърляше канала и свършваше пред входната стражница с масивни, обковани с желязо порти. Покрай затвора криволичеха потъналите в мръсотия улички на Кодемачо. Достатъчно отдалечено от замъка и от представителните административни райони, в най-северната част на Нихонбаши, бедняшкото предградие Кодемачо представляваше идеалното място за затвор.

Пронизителните крясъци на дрипавите деца, които играеха пред затвора, и вонята на гранясала запръжка откъм задните дворове на копторите изглеждаха приятно примамливи на фона на звуците и миризмите, идващи от затвора. Сано бе чувал толкова ужасяващи истории за онова, което ставаше вътре, че сега, като си спомни за тях, тръпки го побиха.

Пристигането му предизвика суматоха сред стражите. Когато слезе от коня си и го завърза за един кол, трима пазачи се втурнаха един през друг да го посрещнат. Той усети смутените им погледи.