Лора Роуланд - Шинджу

— Д-р Ито! Ито Генбоку! — възкликна слисан Сано. — Но аз смятах, че… — той млъкна, защото се страхуваше да не обиди лекаря.

Преди петдесет години властта бе наложила политика на строга изолация от външния свят. Йемицу, третият шогун от клана Токугава, трябваше да укрепи страната след дълги години гражданска война. Поради страха, че чуждо оръжие и военна помощ ще позволят на някои даймиота да съборят режима му, той бе прогонил от Япония португалските търговци и мисионери, както и всички останали чужденци, за да прочисти страната от чуждо влияние. Единствено холандците получиха височайшето позволение за търговия, и то само на остров Дешима в залива Нагасаки. Там те бяха под денонощна охрана, а да контактуват с тях, имаха право само най-доверените васали на шогуна . И до ден-днешен чуждестранните книги бяха забранени — всеки, заловен да практикува чужда наука, се наказваше жестоко.

Сано знаеше, че сред интелектуалците бе възникнало нелегално движение. Рангакуша — японски учени от холандската школа — си осигуряваха по нелегални канали чуждестранна литература — книги по медицина, астрономия, математика, физика, ботаника, география и военни науки. Те скришом се домогваха до забраненото познание. Ето че сега новоназначеният йорики стоеше пред най-известния рангакуша [18] рангакуша (яп.) — японски учен от холандската школа . В юношеството си Сано тайно се бе възхищавал от смелостта на този мъж. Д-р Ито Генбоку, някогашен лекар на императорското семейство, бе заточен на остров Еношима заради практикуването на холандска медицина и провеждането на чуждоземски научни експерименти. Какво правеше сега тук?

— Да, аз съм Ито Генбоку, но не съм и стъпвал в Еношима — каза д-р Ито, сякаш в отговор на мислите на Сано. Имаше дрезгав, но приятен глас. В тона му прозвуча горчива самоирония, когато добави: — Всъщност доста хора смятат, че да си управител на моргата в Едо, е много по-лошо, отколкото изгнание и Еношима. Или поне поддръжниците на Токугава смятаха така, когато смениха наказанието ми. Само че това предлага своите предимства — той вдигна книгата. — Тук мога спокойно да си чета. Никой не го е грижа, щом в моргата цари ред — после запита рязко. — Кой сте вие и какво искате?

Когато се представи и обясни защо е дошъл, Сано си даде сметка, че не бе поздравил подобаващо д-р Ито. Нещо в него правеше формалностите излишни. Може би прямостта му или пък фактът, че като лекар стои извън строгата класова система, която налагаше определен тип поведение при взаимоотношенията между хората.

— Ета не можаха да ми кажат това, което ме интересува, затова този ме доведе при вас — обясни Сано. — Исках да узная дали по дрехите или телата на шинсу — самоубийците е имало нещо, което да навежда на мисълта за насилствена смърт?

— Не съм виждал телата. За съжаление бях зает със загиналите от пожара предната нощ — д-р Ито отправи предизвикателен поглед към Сано. — Не съм убеден, че ще предпочетете да споделите моите методи за определяне характера на смъртта, вместо да разчитате на собствените си умения за наблюдение, още повече че Ниу Юкико вече е изпратена на семейството да я погребе.

Значи в крайна сметка съдията Огиу не му се бе доверил напълно, помисли си Сано. Бе дал лично нареждане за връщане на трупа, без да оставя възможност за грешка или небрежност.

— Затова пък тялото на Норийоши все още е тук — продължи Ито. — Ако искате, можем да го огледаме заедно?

Сано се почувства хванат в капан. Шинтоистката традиция, в която бе възпитан, учеше, че всякакъв допир със смъртта е причина за духовно оскверняване. Но щеше да умре от срам, ако трябваше да признае страха си пред този човек.

— Да, Ито сан — отвърна глухо.

Д-р Ито се обърна към ета.

— Мура сан — каза той, използвайки почтителната форма на обръщение, както би постъпил с всеки друг човек, — донесете тялото на Норийоши.

Мура излезе. Не след дълго се върна, придружен от двама ета . Мура носеше безформен платнен вързоп, а другите двама мъкнеха нещо дълго, загърнато в бяло платно. Оставиха го на една от масите и започнаха да го развиват. Д-р Ито посочи към вързопа в ръцете на Мура и кимна на Сано:

— Вещите на Норийоши. Можете да ги разгледате.

Сано бавно подреди съдържанието на другата маса, само и само да отложи мига, в който щеше да се наложи да погледне към голото тяло, което вече се показа изпод покрова. Намери сламен сандал, увит в сини панталони, и кимоно.