Лора Роуланд - Шинджу

Ропотът премина в яростна гълчава.

— Няма да търпим повече! — изкрещя някой.

Другите мъже подеха вика му и млъкнаха едва когато господарят Ниу отново извиси глас.

— Токугава Цунайоши е безпомощен глупак, който оставя дворцовия управител Янагисава да се разпорежда с държавата и войската, докато той се забавлява с жените и дъщерите на министрите си. Насилственият му мир, рано или късно, ще ни принизи до моралната му поквара. Ще му позволим ли да ни лиши от законното ни право — да служим на честта си, като воюваме?

— Не! Не! Долу Токугава!

Сано с усилие успя да потисне изненадата си. Усети, че трепери от възбуда. Срещата, проведена в такова уединение, тайното пристигане на участниците и подстрекателската реч на господаря Ниу означаваха само едно — заговор срещу управлението на Токугава, държавна измяна! Ето за какво, ако бъде хванат, господарят Ниу ще бъде екзекутиран и опозорен. И цялото му семейство ще сподели наказанието му. Значи Юкико бе умряла, защото бе разкрила заговора. А Норийоши? Как бе узнал за конспирацията?

— Ще оставим ли Цунайоши да ни лиши и от самурайските ни ценности и наследство, като ни превърне в жалки бюрократи и в сбирщина най-обикновени безделници, които се бият по улиците от нямане какво да правят? — попита господарят Ниу.

— Не! — извикаха в отговор двайсетимата.

— Тогава трябва да действаме незабавно. Да се сражаваме, каквото е призванието ни по рождение. Да върнем на родовете си честта и славата, от която са били лишавани толкова дълго!

След като се съвзе от първоначалния шок, Сано усети скрит фалш в изпълнението на господаря Ниу. Краченето напред-назад, жестовете, гневът в гласа и честолюбивото изражение изглеждаха прекалено театрални. Той играеше пред своята публика като актьор, възползвайки се от техния основателен гняв към клана Токугава. Дали наистина го беше грижа за несправедливото отношение на шогуна към другите даймио и техните кланове?

Но мъжете откликваха с бурен ентусиазъм на сценичното му изкуство.

— Да! Да! — подът се разтресе, когато всички скочиха на крака. Наизвадиха мечовете си, размахаха ги над главите си и въздухът засвистя.

Господарят Ниу се пресегна зад цветния параван. Взе от там два предмета — изписан наполовина свитък и четка.

— Тогава е време да положим клетва! — обяви той.

Коленичи на подиума и остави до себе си свитъка и четката. Извади кинжала си. Стаята потъна в тишина. Той прокара острието по дланта си. Потопи четката в избилата кръв и положи инициалите си под текста. Лицето му по никакъв начин не издаваше болката, която вероятно бе изпитал, но някои от мъжете трепнаха. Един по един те се качваха на подиума, срязваха дланта си, подписваха се върху свитъка и се връщаха на местата си.

Когато свършиха, господарят Ниу се изправи:

— Едно стихотворение, с което ознаменуваме този случай — обяви той и лукава усмивка повдигна крайчеца на устните му. Той размаха навития свитък и изрецитира:

Сано не бе чувал това стихотворение. Стори му се нескопосано и смисълът му убягна. Но заговорниците го посрещнаха с възторжени викове и смях. Господарят Ниу продължи да крещи обидни епитети срещу клана Токугава и възпламени у хората си още по-голям гняв. Къщата ехтеше от виковете им.

После внезапно шумът вътре стихна. Сано надникна отново през дупката. Видя, че в стаята бе влязъл единият от стражите.

— Какво има? — попита господарят Ниу.

Пазачът се поклони.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, господарю, но трябва да ви предупредя, че в района е проникнал нарушител. За малко да го хванем в гората, но успя да се измъкне.

Сано замръзна.

— Шпионин? — ахна един младеж от клана Хосокава.

Последва порой от тревожни въпроси и окайвания:

— О, не! Нима сме разкрити? Кой ни е предал? Какво ще правим сега? — изглеждаха толкова млади, толкова лесно се въодушевяваха и поддаваха на страха, че Сано се запита как ли биха осъществили какъвто и да било план.

Господарят Ниу пристъпи към предната част на подиума. Не проявяваше никакви признаци на страх.

— Глупци! — възкликна той с подигравателен смях. — Защо си губите времето да се вайкате? Просто излезте, убийте го и той няма повече да ни създава неприятности.

— Точно така! Хайде!

И мъжете се втурнаха навън с извадени мечове.

— И не търсете само в западния край на гората… огледайте целия район — извика след тях господарят Ниу.