Лора Роуланд - Шинджу

— Парите ми трябват сега! Върни ми ги!

— Нямам толкова — възрази мъжът.

Любителя на вишни изрева от отчаяние. Обърна се и хукна обратно. Сано се втурна след него. Защо ли Любителя на вишни така спешно се нуждаеше от пари, след като бе успял да измъкне от господаря Ниу цяло състояние? Може би трябваше да разпита търговеца на водорасли. Не, не биваше да изпуска Любителя на вишни.

Стигнаха до канала и Сано забеляза, че Любителя на вишни оглежда всяка лодка. По увисналите му рамене се разбра, че не бе намерил онази, която търсеше. Размени по две-три думи с няколко рибари и Сано долови откъслечни фрази:

— Виждал ли си… лодката трябваше да чака…

Хората само поклащаха отрицателно глава в отговор и скоро Любителя на вишни пое обратно към пазара. Прекоси улицата и се вмъкна в едно неугледно заведение с мръсни порутени стени.

Сано се поколеба дали да влезе. Надписът пред вратата приканваше: ВИНАГИ ПРЯСНО СУШИ. Любителя на вишни се забави. Сано реши да мине покрай прозорците на гостилницата, за да погледне вътре. Търговецът на шунга стоеше в края на тезгяха с гръб към вратата и разпалено разговаряше с някакъв мъж.

Помещението беше полутъмно и потънало в дим от лулите на клиентите. Сано влезе и се приближи към тезгяха, през две места от Любителя на вишни.

— Какво ще обичате? — извика готвачът към Сано.

— Нещо хубаво — отвърна той разсеяно и наостри уши към Любителя на вишни.

Търговецът на шунга бе оставил настрани вързопа си, погълнат изцяло от разговора:

— Да, зная, че са много пари и повече, отколкото се бяхме разбрали — в гласа му се долавяше тревога. — Само че на мен ми трябват, и то незабавно!

Събеседникът му не беше господарят Ниу, а дрипав сивокос дебелак. Сано напрегна слух да чуе отговора му. Лихвар ли беше? Или поредната жертва на търговеца за изнудване? Готвачът избра точно този момент да извика:

— Танцуващо суши, най-доброто в града — и плъзна по тезгяха една чиния към Сано.

— Благодаря — Сано хвана с клечките една полужива скарида от порцията си и я лапна премлясквайки, за да накара готвача да го остави на мира. Бе пропуснал отговора на дебелака.

— Лесно е да кажеш: «Не се тревожи» — избухна Любителя на вишни. — Ама ти не се чудиш как да си спасяваш кожата…

Сано изяде скаридите, без да усети вкуса им. Сега чак проумя значението на големия вързоп, паническото бягство и нуждата от пари и от лодка. Някой бе изплашил Любителя на вишни дотам, че да иска незабавно да изчезне от Едо. Господарят Ниу ли? Може би търговецът на шунга бе получил от него не пари, а смъртна заплаха? Сано отново не чу отговора на дебелака.

— Трябва да тръгна незабавно — каза Любителя на вишни. — Казвай къде са парите, които ми дължиш?

Готвачът плъзна към Сано още две чинии и обяви на висок глас:

— Риба тон и спарид.

Сано вдигна ръка в знак, че не иска повече. Видя как дебелакът извади изпод широкото си наметало малка кесия и я подаде на Любителя на вишни. Сано се сепна — ръцете, които я държаха, бяха твърде бели, тънки и грациозни за такъв грамаден човек. Освен това му изглеждаха познати. Внезапно си представи как държат ветрило вместо кесия. Взря се по-внимателно в дебелака и замръзна.

Сивата перука и подплатеното облекло успешно променяха възрастта и телосложението, а лицето изглеждаше пълно вероятно защото бе натъпкал памук в бузите и ноздрите си. Но не можеше да скрие ръцете си. Именно те разкриха на Сано истинската му самоличност. Дебелакът бе не някой друг, а самият Кикуноджо, великият актьор от театър Кабуки.

Сано се извърна, преди Кикуноджо да го бе познал. Да, беше го изключил като заподозрян, но внезапната му поява тук поставяше твърде важни въпроси. Актьорът очевидно лъжеше, че е престанал да плаща на изнудвачи, значи може да е излъгал и за другите неща. Наистина ли тайната му любовна връзка бе с омъжена жена… или с Юкико? Възможно ли е да е убил нея и Норийоши, защото се е страхувал, че някой от тях може да го издаде на семейство Ниу, които със сигурност биха го унищожили? Той ли бе преследвачът на Сано по Токайдо и той ли бе убил Цунехико?

В това време Любителя на вишни отново взе думата:

— … не трябваше да му искам повече пари… не знаех колко опасно… ще ми клъцне гръцмуля, ако не изчезна веднага…

След това сниши глас до нервен шепот, но Сано разбра какво имаше предвид. Господарят Ниу бе отказал да търпи повече изнудване. Вярваше ли търговецът на шунга, че господарят Ниу е убиец? Ако се съдеше по страха му, да. Но тогава защо е рискувал да го изнудва?