Лора Роуланд - Шинджу

Сано не изчака кръвожадната орда да се изсипе от къщата. Обърна се и хукна обратно през гората право към зида. Изкатери се по оградата и скочи от другата страна — в мрака на сигурността, която се простираше извън вилата на Ниу.

Майсторът на мечове, облечен като шинтоистки свещеник, измъкна с клещите си нажежен до червено къс стомана от пещта. Помощникът му хвана другия край и прегъна на две гъвкавия метал. После двамата започнаха да го коват с тежките си чукове. Всеки удар отекваше звънко в ясното утро. Чираци се суетяха около тях и носеха вода за каляването.

Сано стоеше облегнат на ниската дървена ограда и местеше поглед от работилницата към уличката. Щом се приближеше жена, той се изправяше в очакване, но щом видеше, че не е Охиса, отново заемаше предишната поза.

Хората на господаря Ниу не успяха да го хванат предната нощ. Горещата баня и краткият, но здрав сън в една крайпътна странноприемница го ободриха и изпълниха с нови сили. Препасан с двата си меча, се чувстваше готов да посрещне с успех всяко предизвикателство на новия ден. В душата му покълна надежда — че ще възвърне предишния си пост на йорики , че ще осуети заговора срещу правителството, че ще възстанови семейната чест…

Пладне дойде и отмина. Уличките утихнаха, докато майсторите обядваха, и после пак се оживиха, щом всички се върнаха на работа. Охиса още я нямаше. Оптимизмът на Сано започна да гасне. Опита се да й измисли разни извинения — младият господар е решил да остане по-дълго във вилата и е задържал прислугата; господарката Ниу или друга дама са я забавили с някоя задача; нещо се е случило в имението и Охиса не може да се измъкне… А може да е променила решението си. Или да е била разкрита и насила принудена да мълчи. Така или иначе, ако тя не дойде, той губи шанса си да възстанови семейната чест и надеждата да спаси баща си.

В един миг го обзеха паника и безразсъдство и той хукна по Нихонбаши към имението на даймио Ниу. Тъкмо наближаваше портите, когато те се отвориха. Надеждата проблесна и после отново угасна. Отвътре излезе не Охиса, а самурай на кон. Сано изтръпна.

Беше Ниу Масахито.

За един миг Сано трябваше да претегли шансовете си. Можеше да чака Охиса, без да е сигурен, че тя ще се появи, или да последва господаря Ниу и да научи нещо повече за заговора. Желанието да действа се оказа решаващо и той забърза след младия господар. Този път следенето се оказа по-трудно от предния ден. Макар че Сецубун официално започваше едва по тъмно, улиците на Нихонбаши вече се пълнеха с шумни тълпи в празнично настроение, готови за веселба.

Внезапно иззад ъгъла се появи орда самураи на коне. Носеха знамена с герба на даймио Асано. Хората се разбягаха или побързаха да коленичат с изопнати напред ръце и притиснати о земята чела. Всички знаеха, че самураите имат право да посекат всеки, закъснял да коленичи пред процесията на такъв велик даймио. Сано не успя да прекоси улицата навреме и се наложи да коленичи до останалите хора. Колоната се проточи безкрайно: първо конници, после стотици слуги, след тях войници пешаци, накрая пищният паланкин на самия даймио . Сано бе принуден да изчака цялото шествие и когато улицата се освободи, от господаря Ниу нямаше и следа. Сано изруга лошия си късмет и хукна по съседните улички, разпитвайки собственици на магазини или пешеходци:

— Да сте видели оттук да минава млад самурай на кон?

Никой не му отговори утвърдително. Явно шествието бе погълнало цялото им внимание и един обикновен ездач не представляваше достойна за запомняне гледка.

Сано не се отчая. Изкачи се по паянтовата стълба на най-близката противопожарна кула и погледна надолу към гъмжащите улици. В далечината съзря няколко конници, но не успя да разпознае господаря Ниу в никого от тях. После, точно когато вече се готвеше да слиза, мярна позната фигура пред една странноприемница нататък по уличката. Беше Любителя на вишни. Оглеждаше се, сякаш търсеше някого. На рамото му се поклащаше голям вързоп.

Сано скочи тежко на земята и се завтече след него. Спомни си, че господарят Ниу бе казал на търговеца да си прибере парите днес. Може би двамата имаха уговорена среща? Е, ако Любителя на вишни не го отведе при господаря Ниу, Сано ще се върне пред работилницата за мечове да чака Охиса.

Търговецът на шунга непрестанно се озърташе, сякаш се страхуваше да не бъде проследен. Току свиваше внезапно зад някой ъгъл и се скриваше зад табелите на гостилниците и дюкяните. Шмугваше се в магазини или чайни, изчакваше малко, после надничаше, за да се огледа, и чак тогава отново излизаше на улицата. Веднъж се забави толкова дълго, че Сано се запита дали чайната няма и втори изход. Заобиколи карето точно навреме, за да забележи как Любителя на вишни се измъква от задната врата и бързо се отдалечава. За малко да го загуби на рибния пазар покрай канала до моста Нихонбаши. Любителя на вишни се сля с гъмжилото, но не след дълго Сано го мярна далеч пред себе си пред една сергия с водорасли. Сано се приближи и чу как Любителя на вишни крещеше на търговеца: