Лора Роуланд - Шинджу

— Може би трябва да им помогна — предложи хрисимо Охиса.

Ясуе се намръщи.

— Ти ще стоиш тук.

Девойката видя как Оаки кимна самодоволно, и усети, че сърцето й се сви от безпокойство. После й хрумна блестяща идея. Стана и се поклони с невинна, смутена усмивка.

— Къде тръгна? — попита рязко Ясуе.

— Към мястото за усамотение, моля — каза тя, като назова тоалетната с приетия за дамите евфемизъм.

Ясуе сви устни, очевидно подразнена, че не може да откаже на подобна молба.

— Добре, гледай да не се бавиш много-много. Оаки, иди с нея.

Под сянката на своя мрачен ескорт Охиса отиде до тоалетната за слугините — малка пристройка встрани от голямата къща. Девойката затвори вратата на тясната стая без прозорци и изрече наум кратка молитва.

После със свит от погнуса стомах запретна полите си и ги овърза около кръста, за да не й пречат. Само ако можеше да си сложи обувките. Но по-добре да избяга боса, отколкото никак. Пое си въздух и коленичи пред дупката на тоалетната.

Въпреки честото почистване и щедро ползваните ароматни билки от отвора се носеше тежка миризма на урина и изпражнения. Охиса надникна в полутъмното отделение под повдигнатия под и видя пълен до половината леген. Потисна спазъма да повърне, седна и плахо спусна краката си в отвора.

Височината на пространството отдолу бе доста по-малка от собствения й ръст. Вкопчила се в ръба, Охиса задържа дъха си и се опита с крак да определи къде е легенът. Намери го и докато се спускаше, се залюля назад, за да не стъпи в него, но не прецени правилно разстоянието. Кракът й ритна легена и го преобърна. Лепкави нечистотии опръскаха краката й и напоиха чорапите й. Зловонието я задуши и тя повърна. Затисна с ръка уста, молейки се Оаки да не е чула шума и да не отвори вратата. Мракът й пречеше да се ориентира. Къде беше вратичката, от която слугите изнасяха легена да го почистят? Протегна ръце, напипа я и успя да я отвори. Измъкна се навън, забравяйки преди това да се увери, че никой не гледа. Свободна! За миг остана легнала на земята. Вдишваше с облекчение чистия въздух. После с усилие се изправи на крака, спусна кимоното си и побягна. От страх мускулите й омекнаха, а сърцето и заби до пръсване. Черпеше сили и смелост единствено от мисълта за майка си и баба си. След като двамата със Сано се явят пред съвета на старейшините, ще се прибере у дома завинаги. Повече никога няма да се върне в имението на фамилията Ниу.

Спря за миг да си поеме дъх. Накъде беше задната порта? Нямаше време за губене. Всеки момент Оаки щеше да отвори вратата на тоалетната и като види, че я няма, да съобщи на Ясуе.

Докато бързаше по тясна пътечка към задната порта, Охиса долови стържещ звук. Отваряща се врата? От устата й се изтръгна неволен вик. Обърна се рязко и паниката й малко се уталожи, когато видя източника на звука — клон, който драскаше по някаква стена. Почти беше стигнала до портата в отсрещния край на градината, когато дочу стъпки по чакъла зад гърба си. Без да спира, погледна през рамо. Понечи да извика, когато разпозна преследвача си. Но писъкът не успя да се изтръгне от гърлото й.

Невидимо въже изсвистя над главата й и се впи във врата й. В мозъка й избухна ален мрак, тя се закашля, започна да се задушава. Отчаяно вплете пръсти във въжето. В ушите й забуча кръв. Зъбите й се сключиха около езика в мъчителен спазъм. Посегна към ръцете на своя невидим нападател; пръстите й сграбчиха въздуха. Опита се да извика за помощ. От гърлото излетя само глух хрип. Аленият мрак стана лилав и лепкав. Охиса усети, че започва да се върти в замайващи, все по-бързи кръгове. Докато съзнанието я напускаше, пред очите й отново се мярна лелеяният образ на родния дом с майка й и баба й, седнали до печката. Усмихваха й се ласкаво и приканващо. Сърцето й се устреми към тях. С последни сили тя се бореше за живот. Трябваше да оцелее, за да ги види отново. Но образът бързо потъмня и изчезна, заменен от друг. Госпожица Юкико — лъчезарна, с усмивка на безкрайно състрадание протягаше ръка към Охиса, за да я посрещне в смъртта.

Замъкът Едо се издигаше мощен и непревземаем — град в града, зад чиито масивни каменни зидове се помещаваха домът на шогуна и на най-близките му съратници заедно с цяла армия воини, служители и прислуга.

Сано се изкачи до ограждащия ров и впери поглед в замъка. За първи път си даде сметка за безумието на владетеля Ниу. Само един луд би посмял да отправи предизвикателство към Токугава. Безброй самураи стояха по стражници и наблюдателници. Над стените се извисяваше централната крепостна кула, оградена от множество по-малки. Островърхите им покриви и защитените с решетки прозорци предоставяха удобни стрелкови позиции; измазаните с хоросан стени и покритите с керемиди покриви можеха да устоят на огнени стрели и на куршуми. Долу цяла армия стражи охраняваха обкованата с желязо главна порта. Въоръжени с мускети и мечове, строго проверяваха всеки влизащ и излизащ.