Лора Роуланд - Шинджу

Там пред стена от рафтове стоеше облечен в черно мъж. При звука от стъпките им той спря да подрежда един ред книги, обърна се и попита:

— Какво има? Кой е този човек?

— Един от вашите информатори, Тода сан — отвърна с изненада пазачът.

Сано се взря с любопитство в Тода Икиу — първия мецуке , когото срещаше в живота си. Рядко бе виждал толкова труден за характеризиране човек. Тода не беше нито висок, нито нисък, нито дебел, нито слаб, на неопределена възраст, с правилни черти, без видими дефекти или достойнства — изобщо лице, което трудно можеш да запомниш. Сигурно тази пълна липса на отличителност е главното преимущество за човек с професията на Тода.

— Той не е мой информатор — каза Тода с уморен глас, — никога не съм го виждал.

— Но… но той каза…

Тода го прекъсна.

— Не ме е грижа какво е казал. Отведи го. И се погрижи днес да нямам повече посетители. Ще се справиш ли или да разговарям с началника ти?

Лицето на стражника помръкна.

— Хайде, тръгвай — каза той и бутна Сано към вратата. — Ще се разправям с теб навън.

— Почакайте — обади се Сано. — Тода сан — той се поклони. — Моля ви, отделете ми само минута от времето си. Разполагам с важна информация… Заговор срещу шогуна … Свързана е с починалия наскоро Норийоши, вашия информатор…

Искрица интерес съживи очите на Тода.

— Добре — отвърна той. — Но само една минута.

Когато останаха сами, Тода коленичи и направи знак на Сано да стори същото.

— Представете се, за да знам с кого разговарям.

Сано назова името и потеклото си. Тода се навъси и каза:

— Вие не сте ли онзи йорики , когото наскоро съдията Огиу уволни?

— Да — призна Сано. — Но ви моля да потиснете предубежденията си към мен и да изслушате това, което имам да ви кажа. После решете дали говоря истината — и без да чака позволение, се впусна в своята история още от самото й начало.

Безличният Тода все пак имаше една особеност. С върха на десния си показалец той разсеяно поглаждаше един по един ноктите на лявата си ръка. Когато Сано млъкна, мецуке остана втренчен в лицето му цяла вечност. Накрая каза:

— Значи вие твърдите, че Ниу Масахито, а не екзекутираният борец Райден е убил Норийоши, за да му попречи да разкрие заговора на двайсет и единия?

— Точно така.

Дали мецуке му вярваше? Безстрастният му тон не изразяваше нищо. Сано се опита да се окуражи с това, че Тода все пак не го изхвърли веднага. Сети се, че трябва да покаже сандала и въжето. Извади ги и ги остави на пода.

— Ето ви моето доказателство.

— Смятате също, че младият владетел Ниу е убил собствената си сестра, или защото е разкрила конспирацията, или защото е станала очевидец на убийство. И че убийството на вашия секретар всъщност представлява неуспешен опит да бъде отнет собственият ви живот и той отново е дело на владетеля Ниу?

— Да.

Тода кимна бавно и пак започна да поглажда с пръст ноктите на лявата си ръка.

— Много оригинална измислица — измърмори.

Сърцето на Сано се сви.

— Вие не ми вярвате — мислено се наруга за абсурдните си надежди.

— Моите извинения, че подлагам на съмнение правдивостта на сведенията ви, Сано сан — каза Тода. — Виждам, че искрено вярвате на своята история. Мотивите ви са ми напълно ясни, дори и да не ги отчитате. Първо, търсите отмъщение срещу фамилията Ниу заради онова, което според вас е техният принос във вашата зла участ. Второ, искате да докажете, че знаете по-добре от бившия си началник как да разкриете едно убийство. И, трето, желаете да облекчите съвестта си във връзка със смъртта на секретаря си. Как очаквате някой да ви повярва?

— Не! — извика Сано. — Не съм измислил всичко това и вие грешите…

После спря, защото си даде сметка, че Тода го бе лишил от доверието си в момента, в който бе чул името му. Тази несправедливост го изпълни с възмущение, но той овладя емоциите си с ясното съзнание, че сега има по-важни грижи от наранената си гордост. Не можеше да позволи на Тода да се настрои още повече.

— Преди да отхвърлите сведенията ми, поне разследвайте владетеля Ниу и неговите приятели — помоли той. — Заради шогуна . Ако съществува и най-малка вероятност за покушение, не трябва ли да му съобщите?

— Шогунът е добре охраняван. И то срещу действителни заплахи. Военната му мощ е абсолютна и група заговорници, каквито вие описвате, дори и наистина да съществуват, нямат никакъв шанс за надмощие. Освен това мога да ви уверя, че клановете на даймио , в това число на владетеля Ниу, имат огромна изгода да поддържат настоящия режим. Те управляват своите провинции и голяма част от богатството на страната. В една война срещу клана Токугава биха изгубили всичко.