Лора Роуланд - Шинджу

Това е краят, каза си той. Ще трябва да се върне към живота, който бе водил, преди да стане йорики . Нека версията за справедливост на съдията Огиу се окаже по-убедителната; нека Тода и хората му бранят шогуна , както умеят. Тези неща вече няма да го засягат. Но подобни утешителни мисли само засилваха болката му. Духът му негодуваше, отказваше да приеме, че няма друг изход, освен да се примири с поражението. Ако сега изостави всичко, цял живот ще се измъчва и самообвинява.

Докато вървеше по моста над канала, вниманието му бе привлечено от свиреп лай някъде долу. Надвеси се над парапета — мътна тинеста вода се влачеше между обраслите с храсталаци брегове. Три кучета ръмжаха и се хвърляха едно срещу друго под увиснала върба. Най-голямото — загладена черна хрътка, яростно вардеше плячката си при корените на дървото. Сано реши, че гладните псета се бият за трупа на някой свой събрат. Указите за защита на кучетата забраняваха хорска намеса в кучешките дела, но не бе изключено някое дете да се е удавило в канала. Затова Сано се почувства длъжен да прогони кучетата, преди да оръфат тялото. Втурна се към края на моста и се спусна по брега. Щом се приближи, внезапно спря, изтръпнал от ужас и потрес.

Озъбеното черно куче се бе надвесило над голото тяло на млада жена със сплетени дълги коси и заоблен ханш. Беше просната по очи, а изнесените напред и свити в лактите ръце завършваха с кървави остатъци, отсечени в китките. Ходилата до глезените, прасците и капачките на коленете й също липсваха.

При вида на чудовищно обезобразения труп в гърлото му заседна буца и той с мъка преглътна. Дълбоки рани по краката и торса оголваха кости и кървава плът. Тъмни синини покриваха задните й части. Около врата се виеше друга синина — явно следа от въжето, с което убиецът я бе удушил.

— Милостиви Буда! — изстена той и устните му неволно зашепнаха молитва.

Черното куче излая и се хвърли към Сано. При този сигнал другите две започнаха да ръмжат злобно. Настъпиха към него, за да го прогонят от плячката. Превъзмогнал сковаващия ужас, Сано възвърна гласа си и се разкрещя:

— Марш! — и ритна към тях във въздуха. — Чиба!

Кучетата отстъпиха с ръмжене. Сано коленичи до трупа. След аутопсията на Норийоши и обезглавеното тяло на Цунехико си мислеше, че вече нищо не може да го стъписа. Но безсмислената варварщина тук го потресе. Що за чудовище можеше да извърши подобно убийство?

Сано погледна към моста и улицата. Трябваше да извика охраната и полицията. Но първо искаше да види лицето на жената. Ако беше момиче от съседските семейства, по-добре той самият да уведоми близките й, отколкото някой дошин или друг служител. Внимателно обърна трупа по гръб. Стомахът му се преобърна, когато видя, че гърдите й бяха отрязани и на тяхно място зееха кръгли кървави рани. Вдигна поглед към лицето. Видя изцъклените очи и израза на див ужас в тях, хлътналите страни и правилния нос. Познати черти, променени от смъртта, но не съвсем…

— Охиса! — прошепна той.

Светът се завъртя пред очите му, докато се опитваше да проумее ужасяващата си находка. Кой беше убил Охиса и защо? Вината и омерзението, които почувства след убийството на Цунехико, го връхлетяха отново с пълна сила. Охиса бе умряла заради него. Сега на съвестта му тежеше още една смърт, този път дори по-страшна, защото той беше наясно с рисковете. Но какво е правила тук? Не е възможно да е идвала на среща с него, та той не й е казвал къде живее. Сано бързо се огледа. До трупа имаше съвсем малко кръв и никакви следи от отсечени крайници или разкъсани дрехи. Значи е била убита другаде. Тогава кой е хвърлил тялото й тук, на стотина крачки от дома му? И защо?

По дървения мост горе отекнаха бързи стъпки. Сано се обърна. Отговорите на всички въпроси изведнъж нахлуха в главата му и той се вцепени. Към него бързаха трима мъже — един дошин и двамата му помощници. Носеха тояги с шипове и навито въже.

Дошинът стигна до края на моста и се спусна по брега на канала с викове:

— Убиец! Ще те осъдим като най-обикновен престъпник, Сано Ичиро! До утре главата ти ще стърчи край реката, набучена на кол!

Капан! Бяха му скроили обвинение в убийството на Охиса. Нямаше значение, че по меча му нямаше кръв, че липсваха свидетел, мотив, доказателства. Богатството и влиянието на клана Ниу вече бяха предопределили съдбата му. Съдията Огиу щеше да подпечата присъдата, въпреки че самураите обикновено не се третираха като обикновени престъпници. Чудовищно обезобразеният труп на Охиса превръщаше това убийство в перверзия, наказуема с позорна смърт. Нищо не можеше да го спаси от екзекуция.