Лора Роуланд - Шинджу

Съзнанието за всичко това прониза Сано като светкавица. Знаеше, че не бива да им позволи да го хванат. Също като Райден и безброй други след мъчителни изтезания в затвора вероятно ще признае каквото поискат от него. Единственият му шанс за оцеляване бе да остане на свобода и да докаже, че владетелят Ниу е убиец и изменник.

— Няма смисъл да се биеш — извика дошинът , когато го наближи. — Ние сме трима, а ти си сам. Приеми съдбата си като истински самурай.

Сано отстъпи, панически оглеждайки се за път за бягство. Познаваше идеално родната си махала. На няколко стъпки зад него бреговете на канала ставаха стръмни, почти отвесни. Като дете много пъти бе опитвал да ги изкачи, но все не успяваше и падаше във водата. По това време на годината и самата вода беше плитка, но дъното беше тинесто и краката затъваха. Да се бяга през нея, нямаше смисъл. Попаднал в капан, той направи единственото, на което беше способен — извади меча си.

Помощникът, който пръв пристигна, твърде късно видя меча и не успя да спре и да подложи тоягата си. Острието го посече диагонално от врата до кръста. Той изпищя и се строполи на земята, притиснал с ръце срязаната предница на кимоното си, тутакси потъмняла от кръв.

Другият помощник и дошинът се препънаха в него и паднаха с викове на изненада и гняв. Сано се възползва от объркването им и побягна. Докато ги заобикаляше, разпозна дошина , чието разследване на пожара бе инспектирал в деня, когато му възложиха разследването на шинджу . Колко отдавна му се струваше!

Втурна се нагоре по стръмнината към моста. Надяваше се, че мъжът, когото посече, е само леко ранен, както го беше замислил, а не мъртъв. Дошинът и помощникът му се бяха окопитили и вече бяха по петите му.

— Спри! Заповядвам ти да спреш! — помощникът бързо го настигна и го удари с тоягата си.

Шиповете се забиха в плътта на Сано, но той продължи да тича. Не искаше да влиза в схватка и да убива, но и не искаше да умре заради престъпление, което не бе извършил. Арестуването, присъдата и екзекуцията му щяха да ускорят смъртта на баща му, но убийствата на Норийоши, Юкико, Цунехико и Охиса изискваха възмездие. Имаше и още една, даже по-важна причина да живее — Сано знаеше, че владетелят Ниу е замислил покушение над шогуна и трябваше на всяка цена да го осуети.

Побягна по моста. Минувачите се отдръпваха с викове на ужас.

— Това е синът на Сано Шотаро!

— Какво е сторил?

— Изглежда, е убил някого!

Това, че хората мислеха, че е убиец, изпълни сърцето му със срам. Искаше да спре и да обясни, че са му устроили капан, но трябваше да бяга, за да спаси живота си.

— Спрете го! — изкрещя помощникът.

— Ти си мъртъв, Ичиро Сано! Не можеш да бягаш вечно! — викаше дошинът някъде по-назад.

Сано размаха окървавения си меч. Тълпата се разпръсна. Хората се притиснаха в перилата, за да се отстранят от пътя му. Някой прескочи парапета и цопна в канала. Сано профуча през моста. Отчаянието му вдъхваше нови сили и той бягаше все по-бързо. Успя да се откъсне от преследвачите си. Когато приближи портите, видя, че там го чака нова беда — двамата стражи.

— Хванете го! Убиец! — извика към тях помощникът. — Хванете го!

Сано едвам бе подминал портите, когато двамата пазачи се включиха в преследването. Сега сърцето му биеше бясно. Гърдите му хриптяха при всяко поемане на дъх. Долови и други викове. Чу свистене на мечове, трополене на четири вместо на два чифта тичащи след него нозе. Гмурна се в лабиринта от тесни улички, но нещо го преряза отляво. Не можеше да тича по-бързо. Хвърли трескав поглед през рамо и видя, че преследвачите бързо го догонват. Вече усещаше тежкото им дишане във врата си. Побиха го тръпки, очакваше всеки миг над главата му да изсвисти меч и да се забие в гърба му. И тогава зърна своето спасение. Един от съседите му — възрастен самурай, тъкмо възсядаше коня си.

— Съжалявам, Уада сан — извика Сано и го смъкна от седлото. — Простете, но трябва да взема на заем коня ви. Обещавам да го върна.

Яхна животното и го пришпори в галоп.

Рискува да погледне назад. Видя, че преследвачите му бързо изостават. Дошинът размаха меча си, изкрещя нещо, после спря и притисна с ръка корема си.

Най-после свободен! Може би не за дълго. Дошинът щеше да вдигне на крак другарите си от целия град и скоро всички щяха да издирват под дърво и камък убиеца Сано Ичиро.

Сано сви в тъмна неприветлива уличка покрай ред порутени къщи с общи тоалетни, които пръскаха зловоние и мръсна вода. Слезе от коня на Уада и се опита да събере мислите си.