Лора Роуланд - Шинджу

Двамата състезатели застанаха един срещу друг, приклекнали от двете страни на ринга. С юмруци, отпуснати към земята, те се втренчиха един в друг. Публиката утихна. Напрежението растеше. Сърцето на Сано заби учестено. Инстинктивно той направи крачка назад и отстъпи от кръга. Това зрелище тук нямаше нищо общо със старинния шинтоистки ритуал за плодородие, останал отпреди хиляда и четиристотин години, в който борци от съседни села се състезавали за благословията на боговете в сезона за сеитба на ориз. Нито с легендарната борба от петстотин години по-късно, изходът от която определял кой от принцовете да наследи трона на императора. Не приличаше и на днешните внушителни турнири, където професионалистите — васали на даймио — се бореха в класически стил пред многохилядна публика и в най-големите храмове в Едо. Беше си най-долнопробно улично сумо — диво, мръсно и непредсказуемо. Всичко можеше да се случи. Сано се чудеше дали не трябва да спре мача. Но в този миг от другата страна на ринга видя двама дошини . Значи мачът имаше и мълчаливото одобрение на властта.

С рев Райден и съперникът му се хвърлиха един срещу друг. Туловищата им се сблъскаха със силен плясък. От удара двамата залитнаха и се оттласнаха един от друг. Зрителите отново наскачаха и се разкрещяха:

— Убий го! Убий го! — отекна в ушите на Сано.

Райден се втурна към търговеца с неподозирана за габаритите си бързина. Приложи цупари [45] — серия бързи удари по гърдите, гърлото и лицето на противника си. Търговецът изгрухтя — по-скоро от объркване, колкото от болка. Опита се да отвърне, но Райден настъпи и го притисна към ръба на ринга. Точно когато изглеждаше, че мачът ще завърши с победа на Райден, борецът отстъпи. Той се ухили и с жест прикани търговеца да го нападне. Сано разбра, че Райден не иска лесна победа и дава на противника си още един шанс — така щеше да спечели повече зрители и повече пари.

Търговецът чевръсто се хвърли срещу него. Двамата се вкопчиха един в друг. Райден стоеше стабилен почти без усилие, докато търговецът пръхтеше и залиташе. Райден разкъса хватката му. После внезапно отстъпи две крачки назад.

— Ето това е! — изкрещяха приятелите на търговеца.

Окуражен от подкрепата им, той се хвърли в нова атака. В последния миг Райден отстъпи встрани, сграбчи пояса на своя противник от двете страни и използва собствената му инерция, за да го изхвърли от ринга: нокаут — една от четирийсет и осемте азбучни хватки в сумо.

Търговецът връхлетя върху тълпата. Поддръжниците на Райден ликуваха, после изведнъж виковете преминаха в стъписан ропот. Изведнъж Сано проумя защо е този ропот и изтръпна. Подигравателната усмивка на бореца бе преминала в свирепа гримаса. Лицето му стана мораво от странна ярост. Без предупреждение той се нахвърли върху падналия си противник и го заблъска с юмруци. През цялото време ревеше като побесняла стръвница.

— Престани! — закрещя търговецът. Кръв бликна от носа му. — Ти победи! Предавам се!

Приятелите му се опитаха да отблъснат Райден, но той се нахвърли и върху тях. Изведнъж тълпата се превърна в блъсканица от юмруци, ритници и премазани тела. Ругатни, писъци и стенания допълваха хаоса.

— Спрете! — изкрещя Сано. Врявата удави вика му. Той се опита да извади меча си, но блъсканицата му пречеше. Само ако беше спрял този мач, докато все още бе имал възможност! Подобни улични боеве често пораждаха неконтролируеми изблици на насилие, което бързо можеше да прерасне в касапница. Сега вече зрителите хукнаха да се спасяват. За щастие двамата дошини си спомниха задълженията си и се намесиха:

— Разотивайте се! Всички по домовете! Забавлението свърши!

Разпръснаха тълпата и единият извика помощниците си да приберат ранените. Сано се прислони до вратата на отсрещната чайна, за да не бъде пометен от тълпата, и оттам видя как другият отиде при Райден, който продължаваше да стои в средата на ринга. Необяснимата ярост на бореца, изглежда, бе преминала също така внезапно, както бе избликнала. Сега по лицето му бе изписано единствено недоумение. Дошинът протегна ръка с дланта нагоре. Райден въздъхна, наведе се да събере монетите от ринга и отброи половината в шепата на униформения. Значи Райден си плащаше за разрешението да се бори и за гарантирането на реда и сигурността! Сано поклати глава при мисълта, че пак трябва да мъмри подчинените си при следващия рапорт. После предпазливо се приближи до Райден, който сега стоеше сам на ринга, съзерцаваше монетите в едната си ръка, а с другата се чешеше по слабините. В този момент борецът изглеждаше безобиден, но дали яростта му нямаше да избликне отново?