Лора Роуланд - Шинджу

— Може и да съм — отвърна Сано и тайно се възхити на хитрината му. Актьорът явно бе достатъчно интелигентен, за да планира и да извърши сложно убийство. — Та за какво ви изнудваше?

Кикуноджо се облече в семпло мъжко кимоно от черна коприна и се препаса с най-обикновен черен пояс.

— Това не е ваша работа.

— Моя е, защото Норийоши наистина е бил убит.

Кикуноджо въздъхна с раздразнение:

— Не съм го убил аз, ако затова сте тук — понеже Сано не отговори, продължи: — Е, добре. Норийоши знаеше, че се срещам с омъжена жена. Съпругът й би ни убил, ако знаеше.

Онагата имаха лоша слава, защото привличаха както жени, които намираха превъплъщенията им за безумно възбуждащи, така и мъже, които просто харесваха мъже.

— Шогунът може да прави каквото си иска… даже с дъщерите или синовете на министрите си — продължи Кикуноджо. — Но обикновените прелюбодейци жестоко се наказват — или от гневните съпрузи, или от властите. Правилно ли е това, йорики ?

Сано прозря, че Кикуноджо отново се опитва да отклони разговора:

— Рангът определя привилегиите, Кикуноджо сан. Кажете сега за Норийоши.

Кикуноджо го погледна с неволно уважение:

— Норийоши искаше все повече и повече пари. Изстиска ме до капка. Накрая, преди около месец, започнах да си мисля: «Какво толкова? Ако проговори, кой ще му повярва? Моята дума срещу неговата. Аз съм известен и уважаван, а той е никой.» И реших да рискувам. Казах му, че няма да плащам повече — Кикуноджо взе бяло дамско кимоно, сложи го върху квадратна червена кърпа заедно с чисти чорапи, перука и набор грим. — Трябваше да постъпя така много отдавна. Защото Норийоши изобщо не проговори, нито ми поиска повече пари.

Ако Кикуноджо наистина бе престанал да плаща, откъде бяха парите в стаята на художника, запита се Сано.

— Имате ли алиби за нощта на убийството?

Кикуноджо се засмя, докато връзваше краищата на кърпата:

— Дори и да исках да убия Норийоши, нямаше да разполагам с нужното време. Вечерта, когато е умрял, имах репетиция до късно след полунощ. От утре започваме нова пиеса. А след това… — усмивката му по странен начин възроди принцеса Таема. — След това бях при дамата на сърцето си.

— Тя ще потвърди ли?

Онагата сведе съжалителен поглед към Сано:

— Разбира се, че не. Нали ви казах, че е омъжена? И не си правете труда да ме питате за името й, няма да ви го кажа.

Сано стисна зъби раздразнен. Получаването на сведения в неофициално разследване наистина се оказваше трудна работа.

— Други въпроси? — попита Кикуноджо.

— Само един. Познавате ли Юкико, дъщерята на владетеля Ниу? — Сано впи поглед в лицето на Кикуноджо, за да открие поне сянка на смут, но видя само недоумение от този страничен и несъществен въпрос.

— Юкико… — актьорът присви очи, напрягайки мисълта си. — Да, сещам се. Виждал съм я. Цялото семейство често идва на театър.

Ако Кикуноджо е убиецът на Норийоши и Юкико, признанието му можеше да е находчив начин да покаже, че няма какво да крие. Пък и Сано лесно би открил, че семейство Ниу са почитатели на Кабуки, и една лъжа би събудила подозрението му. Може би Кикуноджо е убил Юкико, защото е видяла насилствената смърт на изнудвача Норийоши?

— Извинете ме, но трябва да тръгвам — прекъсна мислите му Кикуноджо. — Вече съвсем закъснях. Всъщност, ако търсите убиеца на Норийоши сред жертвите му, по-добре поговорете с Райден, бореца по сумо.

За пореден път Сано се възхити на Кикуноджо — все пак най-добрият начин да отклониш подозрението от себе си е като го насочиш към някого другиго!

— А защо го е изнудвал?

Кикуноджо сви рамене:

— Питайте самия Райден — той плъзна встрани вратата на гримьорната.

— Смятах, че навън също се движите в женски дрехи.

— Понякога ми се налага да жертвам изкуството в името на дискретността — поясни Кикуноджо. — Хората ще ме познаят в сценичния ми костюм, някои от тях даже ще си позволят да ме последват. Не мога да допусна това, защото… трябва да се погрижа за един много личен въпрос. Ще се наложи да се преоблека, когато стигна там — и той метна вързопа на рамо.

Значи Кикуноджо отиваше при «дамата на сърцето си», осъзна Сано, но не пожела да си отговори защо актьорът трябва да си взима и женското кимоно.

Онагата се усмихна, сякаш прочел мислите му:

— Сайонара [44], йорики — и се поклони ниско за сбогуване. После великият Кикуноджо се обърна и пое по улицата — един безличен човек сред многоликата тълпа.