Лора Роуланд - Шинджу

— Йорики Сано! Нима сте толкова лековерен? И как смеете да ми пилеете времето с такива глупости?

— Ваша светлост, когато отидох в моргата, видях голяма синина на главата на Норийоши, сякаш някой го бе ударил — каза Сано с нарастващо отчаяние. — И той… не изглеждаше като удавник — изведнъж се сепна. Това бе опасен терен. Ами ако Огиу поиска да разбере повече за посещението в моргата?

За щастие изискаността на Огиу не допускаше обсъждане на трупове и с гримаса на неприязън той рече:

— Не говорете тук за подобни неща.

Сано сведе глава. Вече бе представил най-сериозните си аргументи. Огиу бе отхвърлил два от тях, а останалите отказа да обсъжда. Каква надежда имаше за успех тогава?

Огиу се изкашля и даде знак за поредно доливане на чай. Сано се подготви да чуе завоалиран укор, споменаване на Кацурагава Шундай и намек за синовния му дълг. Но сложната мисъл на съдията го поведе по съвсем различна пътека:

— Има много уроци, които можем да научим от царството на животните — подхвана Огиу. — Когато тигърът отиде на потока, елените изчакват той да се напие до насита и да си тръгне и едва тогава се отправят на водопой. Извие ли се ястреб в небето, полските мишки се изпокриват.

Сано кимна в очакване съдията да стигне до главното.

— Когато водното конче разпери великолепни криле, другите насекоми се отдръпват, за да не предизвикат гнева му — завърши Огиу. Той направи пауза, за да предостави възможност на Сано да осмисли казаното. Примерът с водното конче нямаше нищо общо с природата.

— Вие сте чули за посещението ми у даймио Ниу — възкликна Сано, стреснат от прозрачния намек за герба на фамилията Ниу.

Огиу трепна при тази откровеност.

— Йорики Сано, нужно ли е да ви напомням какви опасности грозят дръзналия да засегне семейството на един велик даймио ? Господарката Ниу лично се отби при мен, за да се оплаче от нахалството ви — гласът му се извиси до най-гневния си тон. — Каква глупост, какво безразсъдство може да ви тласне да се натрапите у семейство Ниу в толкова скръбен момент? — Огиу присви очи, а по хлътналите му страни изби болезнена червенина.

Сано замълча стоически, макар че съдията отправяше обиди към самурайската му чест. Лицето му гореше от срам, че бе вбесил началника си. Обзе го унизителен страх. Какво ли ще измисли Огиу, за да го накаже? После някъде дълбоко в съзнанието му се загнезди въпросът: Защо Огиу е толкова загрижен да прекрати разследването и да угоди на фамилията Ниу? Това му даде кураж да се оправдае:

— Семейството ме прие с възможно най-голямо благоразположение. Господарката изобщо не изглеждаше обидена. И защо да бъде? Аз зададох няколко безобидни въпроса, тя и младият господар ми отговориха с охота и нищо повече. Освен това, ако Ниу Юкико е била убита, семейство Ниу не би трябвало да възразяват срещу едно разследване. Напротив, биха съдействали, за да може убиецът да бъде разкрит и наказан. Нима не биха настоявали за справедливост… отмъщение… защита на семейната чест?

— Ако Юкико е била убита, йорики Сано, «ако»!

Тонът на съдията го накара да се запита дали пък Ниу нямаха някаква причина да се боят от разследването? Нима началникът му им помага да скрият истината? И защо? Сано се опита да отпъди всичките си въпроси. Може би просто семейство Ниу и съдията Огиу се стремят да избегнат скандала, ако се разчуе, че Юкико е участница в шинджу . Нищо повече. Но подозрението остана в душата му.

— Само че Юкико и Норийоши са се самоубили — натърти Огиу и продължи с нехарактерна прямота, сякаш не искаше да рискува Сано отново да схване нещо погрешно. — Този въпрос повече няма да се обсъжда. А сега чакам обещанието ви, че повече няма да безпокоите семейство Ниу, нито да си губите времето с разни фантазии.

Сано събра смелост за един последен опит:

— Съдия Огиу, сигурен съм, че Юкико и Норийоши са убити. Дори имам заподозрян. Умолявам ви, позволете ми да продължа разследването и да обясня на семейство Ниу причините за това. Убиецът е на свобода. Мой дълг като йорики е да го открия и да го арестувам. А ваш — като съдия — да постановите присъда за деянията му.

Сано млъкна и зачака отговора на Огиу. Магистратът, също самурай, не можеше да не откликне на призива на дълга. Само че Огиу най-неочаквано смени темата:

— Чух, че баща ви не е в добро здраве, за което искрено съжалявам. Човек на неговата възраст заслужава спокойни старини и уважение от най-близките. Би било жалко, ако болестта му се влоши заради опетнена семейна чест…