Лора Роуланд - Шинджу

— Няма да боли — прошепна тя и той усети топлия й дъх върху устните си. В гласа й трепна стаен смях.

В началото сепун му се стори отблъскващо. После желанието му се разгоря и той отвори уста, за да пусне нейния изучаващ език. Кой би предположил, че тази възмутителна размяна на дъх и слюнка може да бъде толкова възбуждаща? Той се отдръпна само колкото да захвърли дрехите си, и после отново прилепи устни до нейните, а ръцете му възобновиха пътешествието си по гърдите и ханша й. Свлякоха се заедно на футона и тя притисна тяло в неговото с пламенност, която го учуди. Сано прекрасно знаеше какви майсторки са юджо — вещи в разговорите с клиента, обучени за всякакви случаи и особености, ненадминати в сложни изпълнения с костюми, афродизиаци и играчки, артистки в любовното изкуство, обиграни за най-ласкателни викове на върховен екстаз. Но сега — сигурен бе — нейните въздишки и извивки на тялото не бяха просто сценично майсторство. Или бе изпаднал в крайна заблуда? Не, това не бе само безстрастна техника! Тя галеше гърдите и слабините му с изконното желание на жената за мъж. Не бе възможно да изиграе онази разпалена страст, която ръцете му усетиха в твърдите зърна на гърдите й, във влажната бездна между бедрата й. За момент се запита защо тя се различаваше от останалите юджо . Това ли бе тайната на успеха й, специалната й дарба — умението да изпитва страст към мъжете, с които се любеше? Или просто в този миг се опитваше да погребе мъката си по Норийоши, отдавайки се на някого, когото не бе длъжна да забавлява. Причините нямаха значение. Пламенното й желание го отведе пред дверите на върховния екстаз и почти в несвяст той потъна в нея. И изобщо престана да мисли.

Не помнеше кога е заспал. Сега трепна и се събуди от тихи ридания. Седна на футона и отметна завивките. Отправи поглед към ъгъла, където пламъкът на свещта образуваше светло петно.

Загърната в бяла роба, Глициния бе коленичила пред ниска масичка, отрупана с плодове, цветя и топящи се свещи. Между тях имаше и някакви други неща и тя бе свела глава точно над тях. Устните й безмълвно потрепваха, а по лицето й се търкаляха сълзи. Сано изпълзя от футона и се приближи до нея. Видя памучна лента за коса, лула и колода карти за игра. Картите, всяка с миниатюрна шунга на гърба, никак не подхождаха за будисткия й олтар, но Сано се досети, че бяха рисувани от Норийоши. Сигурно лентата и лулата също бяха негови. Глициния, в своите бели траурни одежди, се молеше за духа на Норийоши.

И двамата трепнаха. Смутен, Сано се опита да каже нещо. Не беше свикнал да вижда така открито изживявана мъка; повечето хора криеха чувствата си дори на погребение. Може би трябваше да я остави насаме. Но не можеше да си тръгне, без да й благодари за случилото се между тях. За миг той сложи ръка на рамото й.

— Иди си в мир в своя нов дом, Норийоши — изрече едва чуто Глициния. После се извърна към Сано. Кръглите й очи бяха извор на скръб, носът и устните й бяха подпухнали от плач.

Сано усети как мъката й отекна в собствените му гърди.

— Съжалявам — каза той неловко. Опита се да я притегли в обятията си, но щом я докосна, тя се дръпна рязко.

— Единственият ми истински приятел е мъртъв — извика тя, а в думите й заискри внезапно бликнал гняв. — И как го почетох аз? Прибрах в леглото си първия срещнат йорики — задави я разтърсващо ридание. — Вие, дето хич не ви е грижа за хорската болка! Идвате тук, задавате въпроси и се правите на много загрижен. Но никога не търсите справедливост за простите хора, за онези, които не могат да си платят или да повлияят на управниците. Ще се върнете на писалището си и ще напишете едно сбито изложение как е умрял селякът Норийоши. Шинджу . Просто и ясно. Без разследване, без усложнения, без да обезпокоите и богаташкия род на онова момиче… После ще опозорите трупа на Норийоши и край! А убиецът му ще се разхожда безнаказано!

— Напротив — прекъсна я Сано. — Не възнамерявам да оставя убиеца на Норийоши да се измъкне. Ще има справедливост… — докато говореше, мисълта за съдията Огиу, за Кацурагава Шундай и за баща му го накара да трепне вътрешно.

Глициния зарови лице в шепите си.

— Оставете ме — прошепна тя.

Сано се облече и тихо си тръгна. В Двореца на божествената градина забавленията продължаваха, навън Наканочо кипеше от живот с несекващи тълпи и веселие под нощното небе. Но главната порта бе затворена. Посещението у Глициния явно е било много по-дълго, отколкото му се бе сторило, и сега, заедно с всички останали в Йошивара, Сано бе заключен се вътре за през нощта.