Лора Роуланд - Шинджу

— Не мога да ви кажа — отвърна Сано. Не знаеше дали може да й се довери, а и не искаше историята с аутопсията да плъзне из цяла Йошивара. — Но е истина — той коленичи до нея. — Искам да открия защо е бил убит и от кого. Ще ми помогнете ли?

— Как?

— Разкажете ми всичко, което знаете за Норийоши: произход, семейство, що за човек е бил. Кои са били враговете му и защо някой от тях е пожелал да го убие.

Глициния зарея поглед из стаята и прокара пръсти през косите си. Може би жестът бе нервна привичка, но всичко в нея събуждаше само една асоциация — секс. Луксозната стая с готовото легло, ефирният аромат на цветя, розовите й устни, слабите й меки ръце, които Сано неволно си представи как галят тялото му… Той помръдна сконфузен.

— Всички смятаха, че Норийоши е сметкаджия, егоист и сребролюбец — каза тя. — Само споменете името му и ще чуете това — тя се усмихна лукаво и се престори, че въображаема ръка отброява пари в дланта й. Простоватият жест изглеждаше нелеп за едно толкова елегантно момиче, но помогна на Сано да си представи как е изглеждал Норийоши в очите на другите. — Но с мен той беше различен… — тя замълча за момент и после продължи със снишен глас: — Дойдох в Едо от провинция Дева, когато бях на десет години. Баща ми ме продаде на един сводник, защото реколтата беше оскъдна и не можеше да си позволи да ме храни заедно с майка ми и четиримата ми братя. Започнах като слугиня в Божествената градина. Знаете ли какво означава това?

Сано кимна. Младите момичета, освен ако не се окажеха многообещаващи, бяха използвани в публичните домове буквално като робини — работеха най-изнурителната работа само срещу оскъдна храна и подслон. Повечето умираха, преди да достигнат зряла възраст; оцелелите можеха само да мечтаят да се издигнат до слугини или второкласни проститутки. Много рядко някои от тях ставаха знаменити първокласни юджо , а само единици успяваха да получат независимостта си от мъжа, който ги притежаваше.

— Запознах се с Норийоши година по-късно, когато дойде да остави няколко шунга , които дамите да показват на своите клиенти. Отби се в кухнята за чаша чай, а аз бях там и белех зеленчуци — при този спомен усмивка докосна устните на Глициния. — Той ме попита как се казвам и откъде съм. Вероятно е знаел, че съм гладна — бях толкова слаба, че ребрата ми се брояха… — тя докосна гладката сочна плът при ключиците си. — И косата ми бе почнала да окапва. От този ден нататък редовно ми носеше храна, когато никой не гледаше. Страхувах се, че ще престане, но той не спря. Скоро възвърнах силите си и се възстанових. Косата ми израсна отново. И Норийоши започна да ме придружава, когато излизах да изпълня някоя поръчка. Разсмиваше ме с шегите си. Учеше ме как да вървя, как да се усмихвам, как да разговарям с мъжете. Сигурно съм си учила уроците добре, защото един ден моят собственик каза, че вече не е необходимо да работя в кухнята. Нареди на слугините да ме облекат в хубави дрехи. И оттогава… — тя направи жест към стаята и себе си: — Останалата част от историята ви е известна.

— Да — отвърна Сано.

Можеше да си представи как Норийоши с окото си на художник е забелязал скритите заложби у Глициния. Беше я спасил от жестока съдба. Но не безкористно: без съмнение е очаквал тя да му е задължена, за да може да се възползва от услугите й. Сано сведе поглед към деколтето на кимоното й, откъдето започваше нежната извивка на гърдите й. Кръвта нахлу в слабините му. За момент почти завидя на мъртвия.

Острият поглед на Глициния бе изпълнен с упрек.

— Знам какво си мислите — възкликна тя. — Само че не беше така. Норийоши никога не ми е бил любовник. Той предпочиташе мъже, ако искате да знаете.

Това обяснява рисунката на писалището му, помисли си Сано.

— Когато чух за шинджу , се ядосах — каза Глициния тъжно. — Не защото се е влюбил в онова момиче, или защото тя го е накарала да я желае така, както никога не бе пожелавал мен. А защото не ми беше казал нито дума. Изобщо не бе споделил, както правеше за всичко останало. И сега, като ми казвате, че е бил убит… — тя преглътна, — се срамувам от гнева си…

Сано тактично отмести поглед, докато тя се бореше да сдържи сълзите си. Тъкмо бе попитал кои са враговете на Норийоши, когато някой похлопа на вратата.

Глициния скочи на крака:

— Бързо! Бързо! — тя отвори вратата на шкафа и с жест подкани Сано да влезе вътре. — Това е клиентът ми. Не бива да ви вижда тук.

От вътрешността на шкафа Сано чу как тя отвори вратата. Долови приглушен мъжки глас и извиненията на Глициния: