Лора Роуланд - Шинджу

— Очевидно картините на Норийоши ще ви бъдат от полза в интимни мигове — заяви Любителя на вишни.

Този удар върху мъжествеността му го изтръгна от унеса. Собственикът бе или голям шегаджия или достатъчно глупав да не разбере, че подобни реплики може да засегнат клиентите му.

— Това не е ваша работа. — отсече Сано. — Не съм дошъл да купувам.

Представи се с името и титлата си и с искрено задоволство забеляза как лицето на Окубата пребледня и белегът му изпъкна още повече. Собственикът хвърли поглед към картините — отсъствието на червен цензорски печат върху тях недвусмислено определяше продажбата или притежаването им като нарушение на закона.

— Не се безпокойте за стоката си — побърза да поясни Сано. — Искам само да ми отговорите на няколко въпроса за Норийоши.

Окубата възвърна цвета на лицето си:

— Стига да мога, господине. Питайте каквото пожелаете.

За да го накара да се отпусне и да приспи подозренията му, Сано започна със съвсем невинен въпрос:

— Колко време работи за вас Норийоши?

— О, недостатъчно дълго.

Сано предупредително смръщи вежди. Любителя на вишни се сепна и почна да брои на пръсти:

— Норийоши беше с мен шест… не, седем години.

Достатъчно дълго, за да се опознаят добре, помисли си Сано.

— А що за човек беше?

— Обикновен. С две очи, един нос…

Раздразнението на Сано нарастваше. Той втренчи поглед в Любителя на вишни и заплашително докосна меча си. Собственикът опули очи и усмивката му изчезна. Явно осъзна, че е отишъл твърде далеч и побърза да се поправи:

— Норийоши бе изключително способен художник. И плодовит. Работите му се харчеха като топъл хляб. Ще ми липсва.

Сано поясни търпеливо:

— Всъщност имах предвид какво представляваше като човек. Общителен? Популярен?

Любителя на вишни се ухили:

— А, не особено популярен. Но… наистина имаше много приятели. Из целия квартал.

— Кажете ми имената им — Сано се зарадва, че нещата вървяха по-добре, отколкото бе очаквал.

Любителя на вишни спомена няколко мъже, все художници в чайните или гостилниците на Йошивара. Сано направи усилие да ги запомни.

— А жени? — попита той.

— Не, господине, поне доколкото знам. Освен младата дама, която умря с него…

Едва доловимо движение привлече погледа на Сано. Изражението на Любителя на вишни остана непроменено, но той неловко пристъпи от крак на крак. Това, както и неочаквано бързият отговор подсказаха на Сано, че търговецът лъже. Тялото и маниерите му го издадоха. За да притъпи бдителността му, Сано смени темата:

— Норийоши имаше ли роднини в града?

Нозете престанаха да се движат:

— Не, господине. Само в света на духовете. Беше ми споменал, че всички са загинали в Големия пожар.

— А кои бяха враговете му?

— Нямаше врагове, йорики — отвърна вежливо Любителя на вишни. — Всички го харесваха.

Сано погледна към нозете на търговеца, който отново запристъпя от крак на крак.

— По-добре ми кажете — настоя той. — Иначе ще го разбера от другиго и тогава… Нима мислите, че приятелите му — и той изброи имената, които Любителя на вишни му беше казал — няма да се разприказват?

— Хиляди извинения, господарю, но не разбирам за какво говорите — скръц-скръц — дъсченият под заскърца под нозете му.

— Коя е приятелката на Норийоши?

Любителя на вишни скръсти ръце пред хлътналите си гърди.

— Не искам да демонстрирам неуважение, йорики , но вие ме обвинявате в лъжа — очевидно решението му да блъфира го бе успокоило и сега краката му не помръдваха. — Или ме арестувайте и ме изправете пред съда, или — моля, напуснете магазина!

Сано затвори очи. Заля го негодувание към самия него. Какъвто бе неопитен, опропасти разговора. Сега вече Любителя на вишни нямаше да каже и дума. Не можеше да арестува Окубата само защото отказва да отговаря на въпросите му за човек, който официално се смяташе за самоубиец. Не можеше да го задържи дори за продажба на незаконни шунга , защото съдията Огиу недвусмислено бе заявил, че не желае подчинените му йорики да вършат работата на дошини . Освен това не биваше да рискува началникът му да научи, че разследва смъртта на Норийоши и Юкико без сигурни доказателства, че става дума за убийство.

— Не съм имал намерение да ви обиждам — отвори очи Сано с беглата надежда, че отново ще предразположи Любителя на вишни поне толкова, че да му покаже къде е живял Норийоши. — Не съм дошъл да ви арестувам или унижавам. Вие сте наистина изключително отзивчив и ви моля за една последна услуга. Може ли да видя къде е живял Норийоши?