Лора Роуланд - Шинджу

Цунехико отвори кутията с обяда, предвидливо приготвен за двучасовото пътуване.

— Би трябвало да препускаме към Йошивара на кон — каза той. — Така е модерно сега. И предрешени, та да не разберат, че сме самураи — после с голяма охота се зае да похапва оризови кюфтета, мариновани зеленчуци и осолена риба.

Сано се усмихна. По закон на самураите бе забранено да посещават квартала на удоволствията, но законите рядко се спазваха толкова строго и принадлежащите към тяхното съсловие се изсипваха там на тълпи. Маскировката бе излишна, освен ако не искаха да добавят тайнственост към забавлението.

— Тръгнали сме по работа, Цунехико — меко каза той.

— Да де, по работа — съгласи се момъкът и се ухили с пълна уста.

Сано бе избрал да пътуват с лодка, жертвайки бързината срещу възможността да проучи онази част на реката, която бе изхвърлила телата на Норийоши и Юкико. Сега се взираше в оризовите складове от лявата му страна. Двамата можеха да бъдат хвърлени отвсякъде — от някой пристан, от моста Рьогоку и даже от мочурищата на отсрещния бряг. Ако не откриеше нищо в Йошивара, щеше да му се наложи да търси очевидци, а това можеше да отнеме месеци.

Най-накрая пристигнаха. Сано плати на лодкарите и двамата с Цунехико слязоха на кея и се заизкачваха по стълбите, които извеждаха горе на пътя. Поеха покрай крайбрежните дюкяни и гостилници и скоро стигнаха до рова и високия пръстен зид, който ограждаше Йошивара. На входа стояха двама самураи с шлемове и ризници — дневната стража на денонощно охранявания квартал. Докато разпитваше пазачите, Сано отново съжали, че разследването му е неофициално. За разлика от стражите в затвора охраната на Йошивара се подчиняваше пряко на Токугава Цунайоши. На униформите им бе избродиран гербът му — трилистна ружа. Затова се държаха доста надменно.

— Да, познавам Норийоши — отвърна единият. — Но не си спомням дали съм го виждал точно в деня на смъртта му? Пък и нали е мъртъв, какво значение има?

Без да разполага с готов отговор, Сано попита:

— Някой да е излизал от тук с голям вързоп преди две нощи?

«Достатъчно голям, за да побере труп», прииска му се да добави, но зад него Цунехико попиваше всяка дума. Сигурно си мислеше, че така се учи как един йорики си върши работата.

Другият пазач изсумтя:

— Възможно е — отвърна и добави: — Само че ние сме твърде заети, за да следим всички носачи.

Но имате време да дебнете някоя жена да не избяга, помисли си Сано. Често се случваше юджо — куртизанки — да бъдат продадени за проститутки в Йошивара като наказание за извършени престъпления. Някои от тях успяваха — радваха се на добри условия и благосклонни клиенти, но други попадаха на жестоки господари, които ги измъчваха до смърт или ги захвърляха в мизерия. Много от тях често се опитваха да избягат през портала, предрешени като слуги или младежи. Собствениците им плащаха скъпо на този, които успееше да ги върне, затова пазачите следяха повече за нови или непознати лица и не обръщаха внимание на познатите.

— Благодаря за помощта — каза Сано и двамата с Цунехико поеха по Наканочо, главната улица.

В детството и юношеството си Сано бе посещавал Йошивара с родителите си, за да гледат прочутите летни шествия на юджо . По-късно, като студент идваше тук с приятели да зяпат и задирят момичетата. Но оттогава изминаха доста години. Сега установи, че доста неща не съответстват на спомените му. От двете страни на улицата се редяха приканващите входни табели на чайни, в които се сервираше не чай, а саке, дюкяни, гостилници, публични домове и къщи за удоволствия. Въздухът бе пропит с добре познатия мирис на прокиснало вино, но кварталът се бе разраснал до неузнаваемост.

— Не е ли страхотно? — възторгна се Цунехико, взирайки се в табелите. — Не разбирам защо Йошивара трябва да е изолирана чак тук, в тази пустош. Ако не беше толкова далеч, можехме да идваме всеки ден.

— Властите държат да бъде извън града, за да се запази общественият морал — отвърна Сано. — Освен това за полицията е по-лесно да контролира какво става в един обособен квартал, отколкото в различни разпръснати райони. Така се ограничава и броят на малолетните, отвлечени и продадени на сводници или публични домове…

Щеше да добави, че според мецуке [30] — шпионите на шогуна , Йошивара е твърде удобно местенце за следене и компрометиране на съмнителни граждани, но Цунехико не слушаше. Беше се шмугнал зад завесата при входа на отсрещната чайна, където табела с тлъсти йероглифи обявяваше: «Само тук! Жени сумо! Не пропускайте схватките между най-големите сумистки Хващачката на топки, Големите цици, Дълбокия процеп и Къде живее мидата!» Отдолу с по-дребен шрифт пишеше: «Гвоздеят на вечерта — сумистки срещу самураи!» Чайната ехтеше от гърлени викове и радостни възгласи, които показваха, че мачовете, незаконни другаде в града, вече бяха започнали.