Лора Роуланд - Шинджу

— Мога да ви занимавам с любопитни истории, докато работя, господарю. Искате ли да чуете нещо за пример? — и без да чака подкана, той се впусна да разказва с напевен глас: — Шогунът куче. Токугава Цунайоши, макар способен владетел и велик мъж, досега не е успял да се сдобие с наследник. Неговата майка, господарката Кейшо помолила за съвет будисткия свещеник Рюко. Той й казал, че за да се сдобие със син, Цунайоши първо трябва да изкупи греховете на предците си. И тъй като прославеният ни шогун е роден в годината на Кучето, той ще постигне изкупление само ако покровителства кучетата. Затова сега бездомните песове са неприкосновени, защитени с държавен декрет. Хората са длъжни да ги хранят и да се грижат за тях. Ако се сбият, да ги разделят не с удари, а с ведро студена вода. Който нарани куче, отива в затвора; убие ли го, чака го смърт. Трябва дълбоко да тачим всички кучета, да се отнасяме към четириногите ни братя с уважение. Ето така! — Целебни ръце приближи към едно куче, което се мотаеше пред магазина. Вероятно бе усетил миризмата му или бе чул драскането на ноктите му. После се поклони ниско и извика: — Добър ден, Ину сан , почитаемо куче! — после масажистът се обърна към Сано и каза: — Знам и други приказки, господарю. Можете да ги чуете, докато се наслаждавате на моите целебни терапии?

Сано се усмихна. Дали масажите на Целебни ръце бяха по-добри от историите му? Тази за шогуна куче бе стара работа; всички я знаеха още отпреди две години, когато Токугава Цунайоши издаде първия си декрет за защита на кучетата. Първоначалната реакция на негодувание и недоумение бързо отстъпи място на скрит протест заради парите, пропилени по кучетата, и заради възмутителните наказания на хора, упражнили някакво насилие върху тях.

— Днес няма да се възползвам от услугите ви — отвърна той. После, тласкан от внезапен порив, попита: — Познавахте ли Норийоши?

Любителя на вишни се намеси, за да предотврати отговора на Целебни ръце.

— Йорики , Целебни ръце след малко има важна среща — после се обърна към масажиста: — Не се бави, трябва да побързаш! — и пак почна да пристъпва от крак на крак, което подсказа на Сано, че просто се опитва на всяка цена да отпрати приятеля си.

Целебни ръце не обърна внимание на намека:

— О, да, господарю — отвърна той. — Норийоши беше добър човек. Пращаше ми много клиенти. Познаваше всички… нали разбирате, всички известни владетели и богати търговци.

— Коя му беше приятелка? — попита Сано с възродена надежда.

— Как коя? Глициния! Дето работи в Двореца на небесната градина, на Наканочо. Тя…

— Млъкни, глупако! Стига си дрънкал и веднага се пръждосвай, че иначе ще кажа на дошина да те хвърли в тъмницата!

Гневният изблик на Любителя на вишни стресна масажиста и той млъкна. След кратка неловка пауза Целебни ръце се обърна с извинителен жест към Сано:

— Трябва да тръгвам, господарю — обърна се и тръгна надолу по улицата, свирейки на дървената си флейта, за да привлича клиенти.

Сано се сбогува с Любителя на вишни и забърза след Целебни ръце. Настигна го и го заразпитва за враговете на Норийоши, дали е чул някакви слухове за смъртта му, дали някой е искал да го убие, но Целебни ръце явно бе изплашен от заканата на Окубата.

— Идете при Глициния — бе всичко, което каза.

Сано се втренчи в отдалечаващия се масажист. Това пътуване, макар и пълно с разочарования, все пак не бе съвсем напразно. Вече знаеше повече за Норийоши, разполагаше с името на приятелката му, с потвърждение, че художникът наистина е имал врагове и че по някакъв загадъчен начин се е сдобил с голяма сума пари. Всеки от тези факти би могъл да го отведе при убиеца. Значи ще трябва с Цунехико да останат в Йошивара до падането на нощта, когато отваряха Двореца на божествената градина и останалите публични домове. Можеха да хванат късната лодка обратно за Едо.

И тогава Сано се сети, че тази вечер му предстои ритуалното първо посещение при семейството му, откакто го бе напуснал. Не биваше да отлага разследването си, точно когато резултатите изглеждаха най-обещаващи. Но не можеше да разочарова родителите си — особено баща си. Това би било непростимо пренебрегване на синовния дълг.

С въздишка той пое надолу по улицата да търси Цунехико и да му каже, че е време да се връщат в града.

Малко преди часа за вечеря Сано пристигна в квартала, където живееха родителите му — обособена част до моста Нихонбаши, заселена предимно със самурайски семейства.