Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

Застрашително мрачни облаци се бяха надигнали над южния хоризонт още на разсъмване; те препускаха със светкавична бързина над низините и пасбищата и сякаш предвещавайки средлятна буря, вятърът напираше и вдигаше вихрушки от прах. Дъжд не заваля и към обед надвисналият порой се разнесе. Вместо него откъм залива нахлу топъл и влажен въздух, увисна над околността като сива, подгизнала черга и препречи пътя на слънчевите лъчи към земята. По пладне хората почнаха да отварят врати и прозорци, тъй като подобието на лятото се превърна в жизнетворен бриз и плъзна по улиците.

В Солисо много от търговците на топли дрехи, чиито магазини се намираха пред съда, наизлязоха по тротоара и се заразхождаха напред-назад по сака, като се оплакваха един другиму от неочакваното връщане на топлика. Мъжете захванаха да коментират, че климатът навлизал в нова фаза, други обвиняваха науката, че изменила вековните навици на природата. Търговците поспираха за миг, тръскаха отчаяно глави, взираха се печално в зимните дрехи, изложени на собствените им витрини, замисляха се за празните складове и се питаха още колко ще трябва да чакат, додето времето отново се нормализира. След толкова години търговия те знаеха, че хората от провинцията едва ли ще дойдат в града за зимно облекло, докато времето е топло като сега.

В южния край на площада, дето беше пожарната команда, един от пожарникарите, облегнал стола си на тухлената стена и навил ръкавите на ризата, лениво дремеше на обедната топлина.

В източния край на площада, на втория етаж, от половин час подпрял крака на отворения прозорец, някакъв адвокат неподвижно чакаше в своята кантора началото на следобедните заседания в съда.

Като излапа обеда си, донесен в книжна кесия, един от шофьорите на таксиметровите коли, наредени край бордюра, излезе от автомобила и се изтегна на тревата пред съда с вестник на лицето, за да се пази от досадните гълъби. Заспа и дълго не се пробуди.

На западната страна на площада, в кафенето „Джони Реб“, чиито стени бяха украсени със знаменца на конфедерацията и звездните флагове, отоплението бе спряно, включиха охладителната инсталация и почти всички обядващи си поръчаха чай с лед вместо горещо кафе.

Тази сутрин от десет часа Лоана Нилей обикаляше града от канцелария в канцелария, питаше за работа и към обед, вече капнала, почна да губи надежда. Но от това тя не промени решението си — щеше да продължи, докато най-сетне някъде открие служба.

Когато Лоана Нилей влезе в кантората на Клийв Мангръм за застраховка на недвижими имоти, която се намираше в северния край на площада, тя все още се надяваше да намери работа, каквато искаше, но Клийв й каза, че имал вече секретарка и от повече помощници не се нуждаел. Секретарката на Клийв току що бе излязла да обядва и в този час из малката кантора не се мяркаше никой друг. Лоана се накани да си върви, когато Клийв протегна ръка и я хвана за лакътя.

— Почакай — спря я той. — Нещо да те питам. Върни се.

Стиснал я здраво за китката, Клийв я дръпна към дъното на кантората, зад междинната стена, която ги скри от очите на минаващите по улицата.

— Какво искате да ме питате? — рече Лоана и се опита да освободи ръката си. — Щом нямате работа за мен…

— Не ставай опърничава — каза Клийв и я потегли още по-навътре зад стената. — Няма защо да се безпокоиш.

Тя отново се помъчи да изтръгне ръката си.

— Как се казваш?

— Лоана Нилей.

— Откога си в Солисо?

— От вчера.

— Откъде идваш?

— От Палмето.

— Работа, каквато търсиш, няма да намериш. В нашия град няма. Само си губиш времето. Но аз мога да наредя нещо. Ще ми е драго. Какво ще кажеш?

— Каква работа ми предлагате?

— Жена ми има нужда от човек за домашната работа. Ще получаваш добра заплата, а и стая ще ти дадем. Стаята безплатно, без наем. Няма да е лошо. Ще накарам жена си да те наеме. И без това ще слиза в града да търси прислужник. От теб се иска само да се съгласиш и всичко ще се уреди. Е?

— Не съм слугиня. Търся канцеларска работа. Клийв я обгърна с ръце и притисна тялото й до себе си. Лоана поиска да се освободи и да побегне на улицата, но той беше по-силен. Тя почувствува горещия му дъх до лицето и врата си и затвори очи.

— Пуснете ме! — примоли се тя и пристегната в прегръдката му, зина да си поеме дъх. — Моля ви, пуснете ме!

— Не говори тъй — рече той. — Всичко ще направя, както трябва.

Тя разбра, че е разкопчал дрехите й, едва когато усети ръцете му гальовно да се движат по голото й тяло. Макар и уплашена да не скъса роклята си, веднага щом съзна какво се е случило, Лоана още по-отчаяна се опита да го отблъсне и да избяга. Но той сключи ръце около нея и тя се отпусна безпомощно.